Предстоящото въвеждане на еврото и липсата на ясна информираност за икономическите последици са основният двигател на песимистичните нагласи у нас за 2026 година. Това заяви клиничният психолог Виктория Дякова в студиото на "България сутрин" по Bulgaria ON AIR. Според нея традиционният ентусиазъм за новото начало в момента е подтиснат от тревожността пред предстоящата парична реформа.
Страхът от неизвестното"Най-големият страх на човека не е от смъртта, а от неизвестното. Не знаем как еврото ще ни се отрази икономически. Затова и песимизмът е повече сега", коментира Виктория Дякова.
Тя обясни, че българите са развили специфични нагласи вследствие на множеството кризи през годините. Психологът разграничи понятията "заучен песимизъм" и "заучен оптимизъм", като подчерта ролята на средата. Ако човек расте сред тревожни и негативно настроени хора, вероятността да развие оптимистичен мироглед е минимална.
Въпреки негативната конотация, песимизмът има и защитна функция. "Човек оглежда обстоятелствата и търси начин да се справи с тях. Трудностите изграждат характерови особености", посочи Дякова.
Анализът на специалиста показва ясно разграничение между поколенията. Младите българи демонстрират значително по-високи нива на оптимизъм. Според Дякова причините са възможността за пътуване, по-широкият мироглед и влиянието на социалните мрежи, където темите табу липсват.
Капанът на нереалистичните целиВ контекста на новогодишните обещания, психологът предупреди за опасността от поставяне на социално желателни, но личностно чужди цели.
"Много често българите сме свикнали да се сравняваме. Избираме неща, които са общовалидни. Като социални същества търсим одобрението", заяви Виктория Дякова.
Тя препоръча "разбиване" на големите цели на малки, постижими стъпки, за да се избегне демотивацията. Като пример посочи, че вместо амбициозната цел за сваляне на 10 килограма до края на годината, по-устойчивият подход е планиране на сваляне на 1.5 кг месечно с ясен план за действие.
