Замърсяването с нитрати рядко прави новинарски заглавия. То няма драмата на ураган или внезапността на наводнение. И точно затова е толкова опасно. Докато вниманието ни е приковано към екстремното време, азотът от земеделието бавно, систематично и почти незабележимо се придвижва от нивите към реките, от реките към езерата, а оттам – в питейната вода.
В метеорологичен и хидроложки смисъл това е процес, който не познава граници, сезони или административни линии. Водата свързва всичко.
Дъждът става преносител
Нитратите се раждат на сушата – от торове, оборски тор, битови и животински отпадъци. Но истинският им „съюзник“ е водата. Всеки по-силен дъжд, всяко напояване и всяка вълна на повърхностен отток превръщат почвата в стартова площадка за замърсяване.
Част от нитратите се отмиват директно в реки и канали. Друга, по-коварна част, прониква надолу – в подземните води, където може да се задържи години наред. Така се създава двойна система за транспорт: видима по повърхността и скрита под краката ни.
Водните системи не са отделни светове
Едно от най-важните открития на съвременната наука за водите е, че повърхностните и подземните води не съществуват отделно. Те са една непрекъсната, взаимосвързана система. Това означава, че замърсяването, което започва като локален проблем, почти никога не остава локално.
Именно това показват изследванията в делтата на река Яндзъ, където земеделие, аквакултури, села и бързо растящи градове съществуват рамо до рамо. Водата преминава през полета, езера, канали и подземни пластове, преди да достигне езерото Тайху – един от ключовите сладководни резервоари в региона.
Нитратите пътуват по-добре от прогнозите
Проследяването на нитратите не е просто измерване на концентрации. Те се смесват, трансформират и променят химичния си „подпис“ по време на пътя си. Именно затова учените използват изотопни анализи и модели, които позволяват да се различи дали азотът идва от тор, от оборски отпадъци или от интензивно рибовъдство.
Този подход разкрива нещо неудобно: нитратното замърсяване почти никога няма един-единствен виновник. То е резултат от натрупване, от години земеползване и от решения, които изглеждат безобидни в краткосрочен план.
Земеделието – основният двигател, който не спира
В традиционните селскостопански райони основният източник на нитрати остава оборският тор. Азотът от животновъдството лесно навлиза в почвата, а оттам – във водата. В райони с интензивни аквакултури ситуацията е още по-сложна. Отпадъчните води от рибните басейни, храната и утайките се превръщат в постоянен източник на азот, който често остава извън общественото внимание.
Това е замърсяване без комини и без дим, но с дългосрочни последици.
Химията под повърхността
Докато се движат, нитратите не остават химически „пасивни“. В добре кислородени повърхностни води те се усилват чрез микробни процеси, особено през сухи периоди с нисък отток. В подземните води обаче започва друг процес – денитрификацията, при която нитратите се разграждат.
Звучи като добра новина, но има уловка. Този процес произвежда азотен оксид – мощен парников газ. Така проблемът с качеството на водата директно се свързва с климатичните промени. Един замърсител, две кризи.
Климатът усложнява картината
От метеорологична гледна точка, променящият се климат допълнително усложнява ситуацията. По-интензивните валежи означават по-силен отмив. По-дългите сухи периоди концентрират замърсяването и променят химичните реакции във водата. Нитратите реагират не само на човешката дейност, но и на новата климатична реалност.
Управление на водосбора, не на отделния проблем
Изводът е ясен: нитратното замърсяване не може да се реши с изолирани мерки. То изисква управление на целия водосбор – от начина, по който се тори почвата, до това как се контролират отпадъчните води от аквакултури и населени места.
Както подчертават учените от Нанкински педагогически университет, ефективната защита на водите означава да мислим за сушата и водата като за едно цяло. В противен случай нитратите ще продължат своя тих път – от земеделската земя до чашата с вода.
Изследването е публикувано в научното списание Nitrogen Cycling – но проблемът отдавна е извън страниците на академичните журнали.
Източник: Meteo Balkans
