Брижит Ан-Мари Бардо, име, което олицетворява блясъка на френското кино, свободния дух на 60-те и неподражаемата женственост, си отиде на 91 години, но бизнес наследството ѝ остава живо.
Родена на 28 септември 1934 г. в Париж, тя се превърна не просто в актриса, певица и модел, а в глобален културен символ, чието влияние далеч надхвърля киното.
Дори десетилетия след като се оттегли от големия екран през 1973 г., Бардо продължи да бъде икономически фактор – чрез интелектуални права, лицензионни сделки, имоти и имиджови партньорства, пише бТВ.
Нетно състояние и източници на богатство
По данни на Celebrity Ney Worth богатството на актрисата е оценено на 50 милиона долара. Това богатство е резултат от десетилетия диверсифицирани приходи – от филмови хонорари и музика, през интелигентни инвестиции в недвижими имоти до печеливши лицензионни и рекламни договори.
Финансово наследство
През 50-те и 60-те години Бардо беше сред най-високоплатените актриси в света, благодарение на хитове като „И Бог създаде жената“ и „Презрение“. Паралелно с филмовата си слава, тя развива и музикална кариера, чиито права и днес носят приходи от авторски възнаграждения и лицензи.
С течение на времето Бардо насочва вниманието си към недвижими имоти – нейната вила „La Madrague“ в Сен Тропе, закупена още през 1958 г., днес се оценява на милиони евро и се счита за един от най-ценните частни имоти в региона.
Имотът, разположен на самия морски бряг, има не само висока пазарна стойност, но и символично значение, тъй като именно там тя прекарва последните години от живота си.
Освен La Madrague, Бардо притежава и други недвижими имоти във Франция, включително жилища и земи, придобивани в различни периоди от кариерата ѝ, които значително увеличават общата стойност на наследството.
Името и наследството на Бардо са лицензирани за използване в различни продукти и колекции, включително модни артикули, които отпразнуват нейния емблематичен стил. IMG Licensing работи с модни марки за разработване на капсулни колекции и продукти, базирани на нейното наследство, като например „визията Бардо“ и нейни изображения.
Активизмът като част от нейната финансова марка
От края на 70-те години Брижит Бардо се посвети на активизма за правата на животните, създавайки Фондация Брижит Бардо. Макар филантропията ѝ да включваше щедри дарения и понякога съдебни спорове, тя парадоксално укрепи нейната марка – превръщайки я в пример за личност, чиято етика и публичен образ се подкрепят взаимно.
Бардо показа, че „бранд с кауза“ може да има икономическа устойчивост – принцип, който днес следват съвременни знаменитости като Риана и Дженифър Лопес.
Скромност, стратегия и независимост
Макар и да избягваше публично обсъждане на личните си финанси, действията на Бардо говорят за стратегически подход – инвестиции в стабилни активи, отказ от прекомерен лукс и пълна финансова независимост. В годините след оттеглянето си от киното, тя не се поддаде на модата на бързите бизнес начинания, а заложи на дългосрочна стойност и контрол върху името си – нещо, което я отличава от много свои съвременници.
Единственият ѝ пряк наследник е синът ѝ Никола-Жак Шарие, роден от брака ѝ с актьора Жак Шарие. Въпреки публично известната дистанция между майка и син през годините, френското наследствено право е ясно - децата имат гарантирана "запазена част" от наследството. Това означава, че независимо от личните предпочитания или завещателни разпореждания, Никола-Жак Шарие има законово право на дял от имуществото, включително и от недвижимите активи, разкрива Finance Monthly.
Същевременно Бриджит Бардо още приживе предприема конкретни стъпки, за да насочи значителна част от богатството си към Fondation Brigitte Bardot - организацията за защита на животните, която основава през 1986 г. Част от финансовите ѝ средства, както и приходи от продажба на лични вещи и активи, вече са били прехвърлени към фондацията, което ясно показва желанието ѝ нейното наследство да служи на кауза, а не единствено на частни интереси.
Съпругът ѝ Бернар д"Ормал, с когото Бардо е в брак от началото на 90-те години до смъртта си, също има определени наследствени права, особено по отношение на общото имущество. Въпреки това той не е сочен като основен наследник, а ролята му остава второстепенна спрямо тази на сина ѝ и фондацията.
В крайна сметка наследството на Бриджит Бардо представлява сложна комбинация от семейни, юридически и морални решения. След смъртта ѝ богатството ѝ - включително ценните недвижими имоти на Френската Ривиера - ще бъде разпределено между законните ѝ наследници и фондацията, която олицетворява истинската мисия на живота ѝ. Така Бардо оставя след себе си не просто материално състояние, а дълготраен отпечатък, в който личната легенда и обществената кауза се преплитат.
Смъртта на Брижит Бардо бележи края на една ера, но не и на финансовото ѝ влияние. Нейната способност да превърне таланта си в устойчива икономическа стойност я поставя сред малцината артисти, чиито марки надживяват времето.
В света на бизнеса тя ще остане пример за как изкуството, визията и моралът могат да изградят трайно финансово наследство.
