АЛЕКСАНДРИНА ПЕТРОВА
През 1973 г. светът научава сензацията – Бриджит Бардо, която тогава навършва 39 години, обявява, че напуска киното. Причината – тя иска напълно да се посвети на истинската любов в живота си: любовта, която търси дълго, а все не открива дотогава.
Няколко години скептиците не спират да прогнозират, че тя ще се върне на работа, но Бриджит спира с киното с такава лекота, с която до този момент се снима в него и както се повява за първи път на екрана.
На 28 септември, Бриджит Бардо навърши 82 години. Животът й е изпълнен с много нюанси, емоции и дори крайности. Най-обичаната или най-мразената – този спор стои неразрешен до днес. Но едно е сигурно: тя живя и продължава да живее, единствено и само както повелява сърцето й.
Една вечер, когато Бриджит е още малко момиченце, тя и семейството й отиват да хапнат в малък ресторант. Между масите се разхожда неугледна циганка, бегло разглеждайки дланите на посетителите. Взимайки в ръката си тази на бащата на Бриджит, гадателката замлъква. След кратка пауза му казва: „Мосю, вашето име ще се прочуе в цял свят!“
Радостният баща в първия момент мисли, че наскоро придобитият от него завод ще процъфти, но и през ума не му минава, че фамилията Бардо ще стане известна благодарение на малкото момиче, което в този момент седи до него и нехайно рони в чинията вечерята си.
Бриджит расте срамежлива и пълна с комплекси. Най-много я притеснява късогледството и кривите й, издадени напред зъби. Момичето носи брекети и често посещава очния лекар, но ако с очите проблемът се решава, то със зъбите – няма такъв напредък. През цялото време тя изглежда сякаш устните й са леко подути. Малката Бриджит дори не предполага, че този недостатък с годините ще се превърне в плюс и дори ще получи името „гримасата Бардо“.
На 14 години тя изведнъж се превръща в малка жена, с горда осанка и лека походка. Последното се дължи на редовните й посещения в балетната школа. Един ден Бриджит попада пред очите на сътрудник на модното списание Elle и съвсем скоро вече краси корицата му.
Следват покани за кинопроби и на една от тях тя среща бъдещия си мъж – помощник-режисьора Роже Вадим. Започналият романс изисква от Бриджит огромна смелост, защото буржоазното й семейство не приема дългокосия и „гол като пушка“ Вадим сериозно. Те дори се опитват да изпратят момичето от Париж в швейцарски пансион – само и само да е по-далеч от очите и влиянието на Вадим. Но родителите на красавицата не успяват да я откъснат от него. Бриджит показва характер. Когато майка й и баща й отиват на театър, тя пъха главата си в газовата печка и пуска газта. За късмет представлението е отменено и семейството се връща по-рано. „Още пет минути и дъщеря ви щеше да отиде при прадедите си“ – им казва семейният лекар.
Родителите й се смиряват, а когато бащата води 18-годишната си дъщеря към олтара, той дори не подозира, че малкото му момиче вече две години е любовница на Вадим, а зад гърба си дори има един нелегален аборт.
Талант за невярност
Сватбата окончателно свързва Бардо с кинематографа. Вадим се захваща да пише сценарии , за да осъществи филм, в който главната роля да изиграе младата му жена. Този филм е „И Бог създаде жената“.В него, по природа с кестенява коса, Бриджит се представя като блондинка. Героинята й във филма се разголва неведнъж. Последният факт предизвиква в родината й огромен скандал. Филмът е заклеймен като аморален, но пък в Америка той бие всички касови рекорди и прави от Бардо звезда.
За самата актриса лентата е съдбоносна и по друга причина. На снимачната площадка Бриджит среща новата си любов – актьорът Жан-Луи Трентинян. „Към Жан изпитвах безумна страст”, спомня си Бриджит – „Хвърлих се през глава в очите му и в живота му. Той беше нежен, спокоен, искрен. Никога не се карахме“, продължава тя.
А какво става с Роже Вадим?
„С Вадим живеехме като брат и сестра. Останах към него безкрайно привързана, той ми беше опора, приятел, семейство. Но не го обичах. Страстта между нас угасна.“
Двамата се развеждат спокойно и през целия живот си остават приятели.
Само че Бриджит така и не успява да се омъжи за Трентинян. Първо, тогава той е женен, а второ – след снимките на филма той отива на военна служба, която тогава във Франция е три години. Много бързо отношенията между двамата изстиват, защото Бриджит не е от тези жени, които умеят да обичат от разстояние.
В живота й минават не един и двама млади мъже. Тя се държи към тях като майка към детето си. Искрена е, но в същото време жестока. „Когато Бриджит е с мъж, то той за нея е всичко на света – спомня си едни от приятелите на актрисата. – Но когато всичко приключи, тя дори не желае да чува повече за него. Тя преминава към следващия, без да се оглежда и без да си спомня за този, когото е заразяла.“
Вадим подкрепя думите му: „Повярвайте, Бриджит има талант за невярност.“
Многобройните връзки позволяват на пресата да представят актрисата като изчадие на ада. Списанията я наричат „жената, която гори мъжете“. Този мит толкова дълбоко засяда в главите на някои читателки, че една от тях едва не пробожда актрисата. Случва се в болница, където Бриджит отива на посещение при свой приятел. В асансьора се качва медицинска сестра, която носи на пациент закуската. Разпознавайки актрисата, жената с викове се нахвърля към нея: „Та това си ти, ах, развратна твар!“ – опитвайки се обезобрази лицето й с вилица.
Личният живот на актрисата се превръща в истински сериал за пресата. Папараците я преследват на всяка крачка, нощуват под прозорците й.
А на втората й сватба едва не я задушават в опитите си да стигнат до нея и да я снимат. Новият избраник на Бриджит е поредният й партньор от снимачната площадка - Жак Шарие, а филмът е „Бабет отива на война“, в който той играе главната роля: „Не обичах толкова Жак, че да свържа живота си с него завинаги. Но бях бременна, а да остана сама с дете на ръце е страхотен скандал“ – спомня си Бардо.
Бракосъчението на актрисата е едно от най-важните събития през 1958 г. Роклята, с която се появява булката, години след това е модерна. Бардопоклонничеството обзема и двете страни на океана и придобива невиждани мащаби. Милиони жени копират походка й, прическата й, маниерите й…
„Оставете ме, или ще умра на мига“
В същото време виновничката за цялата суматоха си взима тайм аут заради „интересното положение“, в което се намира. Шарие е безкрайно щастлив, но тя не иска детето и да се отърве от него й попречва единствено тогавашната забрана във Франция за аборти: „Ходих при лекари, акушерки, шарлатанки – честно си признава актрисата – но не се намери нито един, който да се осмели да прекрачи закона и да направи аборт на Бриджит Бардо.“
Бременната Бриджит седи в дома си като затворничка. Тя не смее да излиза, защото домът е обграден от фотографи и дори веднъж, опитвайки с да се промъкне през тайния вход, там я причакват и от изненада и уплах тя буквално пада в контейнера за боклук.
В резултат на всичко това, за новороденото наемат гледачка, а Бриджит се потапя изцяло в работа. И без това огромната й слава продължава да расте. Половината френски семейства я обсъждат всеки ден: „Те ме лишиха от личен живот. Нямах никакво уединение. Бях като диво зверче. Не можех да направя и крачка, без да ме засипват с въпроси“ , оплаква се актрисата на режисьора Анри Клузо, при когото в това време се снима във филма „Истина“.
И, както винаги, Бардо се влюбва в Сами Фрей. Само че Жак Шарие, за разлика от Роже Вадим, не е толкова търпелив. Той жестоко ревнува жена си и веднъж дори скандалът завършва с юмрук в лицето. А това се случва под светлините на прожекторите и обективите на камерите.
.jpg)
