Рождество е! На 25 декември християнският свят отбелязва рождението на Божия син - Исус Христос. Започва нов момент в човешката история. То слага начало на ново летоброене. Коледа е не само граница във времето, а празник на празниците, начало, без което не би имало Разпятие и Възкресение Христово, Възнесение и Свети Дух, Преображение, Кръстовден.
Как празнуваме
Първи съобщават новината за чудното Раждане коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом. Царят им, наричат го „станеник”, е млад мъж, който знае коледарските песни, има щедра ръка и добро сърце.
Участието в обичая е посвещение. С коледуването, сурвакането на Нова година, риенето на обори на св. Силвестър (2 януари), къпането на Йордановден и Богоявление момчетата показват, че вече са пораснали и могат да се оженят.
Навсякъде чакат коледарите с радост. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището – кмета, попа, също и даскала. Пред коледарите обикновено тичат момчета на възраст под 12 години, които уведомяват собствениците с почукване на вратата, че към тях идват скъпите гости. И така, някои момчета („котараци”) издават котешки звуци. Другите момчета („магарета”) носят подаръците от коледарите.
Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) член на фамилията, до най-малкия.
Първата песен е предназначена за стопанина на къщата.
''Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!''
След това коледарите изпращат поздравления до всички членове на семейството, на млади и на стари. Едновременно с това коледарите потропват със своите тояги по земята. Собственикът на къщата приканва момчетата на масата и ги черпи с вино и ракия. Ако в къщата има неомъжена девойка, тя дава на водача специална коледна пита. Водачът, от своя страна, повдига високо питата и се моли на Бог от името на цялата къща, като призовава за по-добра реколта. Това обикновено е кулминационен момент в обреда.
В допълнение към питата на коледарите се подаряват плодове, парчета от празничната торта, вино и ракия, а в последно време - и пари.
Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на новото състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът-символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
На следващата сутрин всички момчета се събират при водача, за да пийнат и хапнат и да поделят помежду си събраното. Част от подаръците и парите непременно отива за благотворителност - в църквата или в училището. Всеки взима питата на своето любимо момиче. Ако за дадена пита има съперник, тогава се поставя залози, и който от момчетата даде повече пари, той печели питата. Партито при водача на коледарите понякога продължава чак до следващата сутрин.
Коледарите предварително избират своя водач, като обикновено той е най-възрастният и мъдър между тях. При обикалянето на къщите, домакините ги даряват с хляб, ядки и месо.
Коледарите са само мъже от 30 до 76 години. Това са пазителите на българския фолклор. Те носят светлината на днешния празник и на днешната Коледа. Когато коледарите дойдат в дома, изгрява светлината и Рождество. Пожеланията са за здраве, за щастие и за много късмет във всяка една къща.
Прекрасните мъжки гласове на “Нашенци” са пленили цяла България и почти цяла Европа със златни медали от фестивали и участия по света.
“След като бяха забравени обичаите, решихме да възобновим коледуването. През 1999 г. групата се събра. Издирихме няколко песни от по-възрастните хора, заучихме ги и започнахме да обикаляме по домовете на градчето, всеки ни приемаше с желание, благославяхме за берекет, за здраве и хората оставаха много доволни”, обясни един от основателите на групата.
“Събираме се два пъти седмично, репетираме и се стараем да изчистим възможно най-много песните, за да звучим максимално добре”, обясни един от коледарите.
Друг коледар сподели, че ритуалът по коледуването се извършва на Бъдни вечер. “Коледарите обикалят по къщите, влизат във всяка една. Там ни посрещат стопаните. Станеникът на коледарската група прави наричане за здраве и берекет. Стопанинът дарява коледарите с вино, а стопанката прави колачета. Пеят се песни за момчета, за момичета и за стопаните”.
Коледарите силно тропат с гегите си, за да ги чуе стопанинът, да разлаят кучетата и да се вдигне врява.
“Добре дошли, скъпи коледари. Цяла нощ ви чакаме. Вие сте една светлина в нашия живот. Всяка година ни посещавате и аз съм страшно благодарен за това, че ни уважавате в най-светлия християнски празник - Рождество Христово. Бъдете живи и здрави. Винаги ще бъдете добре приети и желани в този дом”, обясни стопанинът Кальо.
Коледарите от фолклорен ансамбъл “Ситница” в Монтана се събират, за да се подготвят преди да тръгнат по домовете. Обличат народните носии, нагласят калпаците и гегите и си припомнят песните и благословиите, които ще занесат във всеки дом.
“В момента украсяваме нашите калпаци с пуканки, слагаме нашите кюстеци и ямурлуци, за да ходим да носим добри вести на хората. Традицията е коледарите да тръгват в ранните часове, за да обикалят къщите”, обясни един от тях.
“Емоцията не може да се опише. Усещаме старото време чрез поддържането на българските традиции. Пожелаваме най-вече здраве, берекет, плодородие, все хубави неща, които да са за семейството и роднините”, добави втори.
“Хората ни посрещат доста топло и са доста щастливи да ни видят. В повечето пъти ни дават доста храна”, разказа трети.
