В навечерието на Рождество Христово вярата, духовността и смисълът на празниците бяха във фокуса на разговора в студиото на "Денят започва" с Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний.
"В навечерието на раждането по плът на нашия Спасител Господ Иисус Христос всички ние трябва да се обърнем към Него в молитва и да Му принесем дарове от съкровищницата на сърцата си", каза митрополит Антоний.
По думите му, най-важното послание на празника е мирът, любовта, радостта, вярата и надеждата – непреходни християнски добродетели, които дават смисъл на човешкото битие.
"Бъдни вечер е празникът на семейството. Събираме се не само около веществената, но най-вече около невеществената трапеза. Домът на всеки християнин се превръща във Витлеемската пещера", подчерта митрополитът.
Бъдни вечер е!
Той определи празника като врата към новото начало – към живот по Бога, изпълнен с повече любов, милосърдие и саможертва.
Митрополит Антоний предупреди за опасността от подмяната на смисъла на празника с консуматорство:
"Не е важно какви подаръци ще получим и колко отрупана ще бъде трапезата. Ако Христос не е между нас, всичко губи смисъл."
Според него истинската радост на Рождество Христово е духовна, а не материална, и именно това трябва да се предава на подрастващите.
"Вярващият човек поначало е оптимист. Той има твърда опора – Христос", заяви митрополит Антоний, коментирайки съвременните болести на душата като песимизъм, депресия и отчаяние.
По думите му, вярата помага на човека да намери смисъл, да преодолее страха и да живее осъзнато тук и сега, като прави добро всеки ден.
Митрополитът подчерта значението на религиозното образование и възпитанието в добродетели като път към по-здраво общество:
"Скромността, смирението и любовта не са слабости. Те са ценности, които днес често са подменени."
В разговора беше отбелязано и предстоящото първо посещение на българския патриарх Даниил във Вселенската патриаршия по покана на патриарх Вартоломей – традиционен и значим жест в православния свят, който потвърждава добрите отношения между поместните църкви.
