В зимното утро на 18 декември дворът на Университета по библиотекознание и информационни технологии се превърна в храм на вярата, духа и словото.
Под небето на София, в тържествена тишина и с респект към историята, УниБИТ откри паметник на поета Никола Йонков Вапцаров, който превърна човешката болка в надежда и думите – в съдба.
В присъствието на официални лица и под звуците на Гвардейския представителен духов оркестър към Национална гвардейска част церемонията откри проф. Стоян Денчев, председател на Съвета на настоятелите на УниБИТ.
„За академичната общност на нашата Алма матер е изключителна чест да имаме паметник на Вапцаров, защото той е световен поет, символ на хуманизма, свободата и духовната сила на българската култура. И мястото му е тук в алеята на родния български дух – до Стамболов и Левски, свързвайки символично поезията, свободата и държавността“, каза във встъпителните си думи проф. Денчев.
Паметникът, покрит до мига на откриването, очакваше своя час – както стиховете на Вапцаров винаги чакат човешкото сърце. Платното на скулптурата свалиха Никола Вапцаров – племеник на поета, проф. Тереза Тренчева – зам.-ректор на УниБИТ и проф. Денчев. Класическият почетен Марш на Българската армия придаде празнична атмосфера на тържеството. И в този момент покритият до момента паметник се разкри като ред от неписано стихотворение. Сред строя на почетния караул, с изпълненията на Гвардейския оркестър, дирижирани от маестро подполк. Ради Радев, университетското пространство засия като академична територия и духовно средище, като място, в което знанието и моралът вървят ръка за ръка.
Венците и цветята, поднесени с наведени глави, бяха знак на признателност към поета и към идеалите, които той защитаваше – човечност, свобода, вяра в човека. В минутата мълчание дворът на УниБИТ замлъкна, а духовността проговори.
В този момент на микрофона застана 9-класничката Катрин Станоева от Средно училище „Асен Златаров“, град Годеч. Нейният рецитал със стихове на Вапцаров оживиха словото му, а тишината между фанфарите на оркестъра създаде пространство, където камъкът и духът се срещнаха в духовно послание.
От името на гостите слово произнесе Иван Гранитски, академик на БАН и директор на издателство „Захарий Стоянов“. Той свърза Вапцаров, Гео Милев и Пейо Яворов като поети, носители на социален дух, революционна страст и дълбоко човешко послание. Словата, произнесени по време на церемонията, прозвучаха като мост между поколенията. Особено силно отекнаха думите на наследника на поета – Никола Вапцаров, който напомни, че Вапцаров не принадлежи само на миналото – той е глас на настоящето и съвест на бъдещето.
Боян Ангелов – председателят на Съюза на българските писатели, подари на Библиотеката на УниБИТ специално издание със стихове на Никола Вапцаров, озаглавено „Ще те целуна и ще си отида“ – избрани стихотворения на поета, издадено от Издателство „Български писател“ (в билингва – български и английски), с превод от Питър Темпест и допълнени материали, събрани от литературни изследователи и архивни източници, по повод 115 години от рождението на поета.
Певецът Володя Стоянов-Войводата, облечен в реплика на македонска носия, превърна стихотворение от единствената стихосбирка на Вапцаров „Моторни песни“ в песен – живо преживяване, в което сякаш оживя душата на поета.
Извън протокола в официалните слова се включи Кубрат Пулев-Кобрата: За мен е чест да бъда тук днес. „Вапцаров ни учи на смелост, достойнство и борба за идеали – ценности, които важат както в спорта, така и в живота. Нека неговото творчество продължава да ни вдъхновява и да пази българския дух жив“, каза легендата в българския бокс.
Така в рамките на 45 минути с тържественото откриване, с химна на Република България и с думите, произнесени с дълбоко уважение, дълг и поклон, УниБИТ отново заяви своята мисия – да пази националната памет и да я предава на бъдещето, където образованието е знание и ценност.
И когато церемонията завърши, дворът не се изпразни. Остана поетът. Остана словото. Остана усещането, че знанието без дух е мълчание, а духът без памет – забрава.
Студът на зимното утро не беше враг – той подчертаваше всяка форма, всяка сянка, всеки камък, от който изглеждаше, че самият дух на поета наблюдава събитието. Паметникът на Вапцаров стоеше като страж, чийто очи събират и пазят светлината на всички, които идват да спрат за миг и да почувстват човешката съвест.
Церемонията беше прелюдия към утрешния традиционно празничен ден – когато Коледният бъдник ще освети двора, а заслужили академични личности ще бъдат отличени за своя принос.Така в навечерието на най-светлите Рождественски празници бутиковият университет отваря вратите на 75-годишната си история чрез паметта, огъня и словото, доказвайки, че духът на знанието и човечността продължава да гори.
УниБИТ отвори още една страница от духовната книга на България. И както пламъкът на бъдника ще озари двора утре, така и духът на Вапцаров – човечният, непокорният, непогасимият – ще продължава да гори сред поколенията, каза в заключение проф. Денчев. И благодари за съвместната работа с Националната гвардейска част като я удостои с Почетен знак на УниБИТ – 75 г., връчвайки го на командира полк. Петър Кинделов.
