Руският президент Владимир Путин отново заяви, че Москва предпочита дипломатическо решение на войната в Украйна, като същевременно предупреди, че Русия е готова да продължи да разширява контрола си със сила, ако преговорите не доведат до това, което той определи като „съществен диалог“. Изказването беше направено по време на заседание на колегията на руското министерство на отбраната, цитирано от агенцията RIA Novosti, близка до Кремъл. Путин повтори, че дипломацията остава предпочитаната му опция, но представи военните действия като алтернатива при провал на преговорите.
Според Путин Русия цели чрез преговори да разреши така наречените „коренни причини“ за конфликта, като подчерта, че ако Украйна и нейните международни партньори откажат сериозни преговори, Москва ще преследва целите си по военен път. Той отново се позова на планове за „освобождаване на исторически земи“ и за установяване и постепенно разширяване на т.нар. „зона за сигурност“ по границите на Украйна.
Путин посочи, че Русия предпочита да реши конфликта по дипломатически път, но добави, че ако противниковата страна и нейните чуждестранни поддръжници откажат диалог, Москва ще продължи да напредва военно и да реализира концепцията за буферната зона стъпка по стъпка. Това твърдение е често срещана тема в последните му публични изявления.
През последните седмици руският лидер многократно очертава условията, които според него биха прекратили бойните действия. На 27 ноември той заяви, че военните действия ще спрат, ако украинските сили се изтеглят от районите в Донбас, които в момента са под тяхно управление. Путин също така изрази мнение, че преговори директно с украинския президент Володимир Зеленски имат малка стойност и предпочита разговори с тези, което описва като ключови международни актьори. Той настоя и че всякакви преговори със САЩ трябва да включват юридическо признаване на Крим и украинците областите Донецк и Луганск като руска територия.
Международните реакции остават скептични. Френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че прекратяването на войната е възможно, но определя империалистическите амбиции на Путин като основната пречка. На 1 декември Путин е посетил руска командна позиция и отново говори за създаване на зона за сигурност по украинската граница. Центърът на Украйна за противодействие на дезинформацията предупреди, че Русия вероятно ще засили натиска по фронтовата линия през следващите седмици, съпроводено с остра реторика, и отхвърли твърденията, че руските сили са завзели град Вовчанск.
Допълнителни изказвания от Москва увеличават напрежението. На 2 декември Путин твърди, че Русия ще бъде готова „във всеки един момент“, ако Европа реши да воюва. Дни по-късно, на 11 декември, руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Москва няма намерение да атакува Европа и е готова да формализира тази позиция в писмен юридически документ.
Идеята за буферна зона е често обсъждана от Кремъл. През май Путин е информирал високопоставени служители, че решение за създаването ѝ вече е взето. Министерството на външните работи на Украйна отговори, че тези изказвания само потвърждават ролята на Русия като основна пречка за мир. През август Reuters съобщи, че Путин едва ли ще приеме ултиматум от президента Доналд Тръмп, целящ ускоряване на мирните усилия, позовавайки се на увереността му в руските военни способности.
Кремъл също коментира възможността за разполагане на чуждестранни войски в Украйна. Прессекретарят Дмитрий Песков заяви на 17 декември, че позицията на Русия по въпроса за чужди военни контингенти на украинска територия е добре известна и последователна, като е изразена от Путин и други представители. Въпреки че потвърди позицията на Москва, Песков определи въпроса като „тема за обсъждане“.
Тези изказвания последваха срещата на европейските лидери в Берлин на 15 декември, където бяха обсъдени предложения за разполагане на защитни сили за подкрепа на потенциално прекратяване на огъня. В съвместно изявление от срещата се посочва, че европейски сили, подкрепяни от САЩ, биха могли да съдействат на украинските въоръжени сили и да помогнат за осигуряване на въздушното и морското пространство на Украйна. Германският канцлер Фридрих Мерц по-късно заяви, че тези сили, при определени условия, биха могли да отблъснат руски атаки.
Междувременно Съединените щати готвят допълнителен натиск върху Москва. Bloomberg съобщи, че Вашингтон обмисля нови санкции, насочени срещу енергийния сектор на Русия, ако Путин отхвърли мирното споразумение. Сред мерките са действия срещу съдове от т.нар. „сенчест флот“ на Русия и търговци, ангажирани с превоз на руски петрол. Според информацията САЩ вече са информирали европейските партньори, като санкциите могат да бъдат обявени в рамките на няколко дни.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви на 15 декември, че позицията на Русия при преговорите остава непроменена, настоявайки за контрол над Донбас, който Киев отказва да предаде. Той говори след нови срещи с американски преговарящи, които продължават да предлагат план за мир, смятан за благоприятен за Москва. Зеленски потвърди, че украинските екипи са провели два кръга дискусии с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър и уточни, че документите се финализират преди следващи консултации с Русия и ръководството на САЩ. Той добави, че ако Москва отхвърли предложенията, Украйна очаква по-сериозни санкции и допълнителна военна подкрепа от Вашингтон.
