Седмица преди европейските лидери да вземат финално решение за начина, по който Европейският съюз ще продължи финансовата подкрепа за Украйна, България представи официални резерви срещу използването на замразените руски активи.
България се нареди до Белгия, Италия и Малта, които възразяват срещу плана в сегашния му вид.
Четирите страни подчертават, че всяко решение трябва да бъде в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право.
България, заедно с Белгия, Италия и Малта, представи в Съвета на ЕС обща декларация, в която четирите държави подчертават, че всяко решение относно използването на руските замразени активи трябва да бъде в пълно съответствие с правото на ЕС и международното право,
съобщиха от Министерството на външните работи, цитирани от БТА.
Оттам уточниха, че спазването на правната рамка се посочва като ключово условие за легитимността и устойчивостта на подобни мерки.
В изявлението си Италия, България, Малта и Белгия предупредиха, че прилагането на член 122 „води до правни, финансови, процедурни и институционални последици, които могат да надхвърлят обхвата на този конкретен случай“.
Според тях решението, взето в петък, не бива да „създава прецедент“ за политиката на сигурност и външната политика на блока, която обикновено изисква единодушие.
Според документите изискванията включват „независими“ и „автономни“ гаранции от страните от ЕС, както и изискване Euroclear „да не носи отговорност“ за предоставянето на репарационен заем.
В декларацията страните призовават да продължат обсъжданията по алтернативни варианти за предвидима и надеждна финансова подкрепа за Украйна, които да минимизират правните и институционални рискове, допълват още от МВнР.
В съвместно изявление четирите страни декларират подкрепата си за предложение на Европейската комисия за безсрочно блокиране на суверенните фондове на Москва, съхранявани в ЕС.
Те предупреждават, че тази стъпка не бива да „пречи“ на потенциалното използване на тези средства за подкрепа на военните усилия на Киев. Комисията настоя за безсрочно блокиране на резервите, за да се избегне необходимостта от продължаващо разчитане на проруското правителство на Унгария.
Така Италия, България и Малта се присъединиха към призивите на Белгия да предложи алтернативи на схемата за отпускане на 210 милиарда евро на Украйна, използваща замразени руски активи, съобщи Euractiv.
Отбелязва се, че тази стъпка заплашва да провали целта за постигане на съгласие по т. нар. „репарационен заем“ на решаващата среща на върха на ЕС следващата седмица.
Белгийското правителство не дава подкрепата си за използване на замразените руски активи от опасения, че ще бъде длъжно да изплати пълната сума, ако Русия си върне парите по съдебен път.
Италия (и страни с други висок дял на държавния дълг) не е във възторг от добавянето на още милиарди евро задължания и управляващата коалиция на премиера Джорджа Мелони е разделена по въпроса от позицията на крайнодесния и прокремълски вицепремиер Матео Салвини (той побърза да подкрепи плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, който още никой не е виждал официално представен).
На 5 декември лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза пред журналисти без изрично да е питан по темата: "Европейците трябва да направим това, което прави президентът Тръмп. Според мен със замразените руски активи не трябва да наливаме вода в мелницата на военнолюбците, за да се дават за оръжия и война". Малко преди това "Блумбърг" съобщи, че САЩ лобирали пред няколко страни от ЕС да блокират плана за използване на руските средства са такава помощ.
Отправяйки допълнителна критика, четирите страни изразяват скептицизъм към възможността Комисията да се възползва от извънредни правомощия, за да преразгледа настоящите правила за санкции и да задържи активите на Русия замразени в дългосрочен план, допълва "Политико".
Става дума за позоваването от Комисията на Член 122 от Договора за функциониране на съюза. Той е в главата за икономическата политика и в него се казва:
ЕС замрази за неопределен срок руските активи в Европа, за да гарантира, че Унгария и Словакия, чиито правителства са приятелски настроени към Москва, няма да могат да попречат средствата на стойност милиарди евро да бъдат използвани в подкрепа на Украйна.
След продължили месеци правни дебати Европейската комисия предложи механизъм за използване на тези средства под формата на т.нар. „репарационен заем“, целящ да осигури дългосрочно и предвидимо финансиране за Киев.
ЕС замрази за неопределен срок руските активи, за да финансира Украйна
Предложението обаче среща съпротива и дебати за риска от създаване на правен предцедент.
Значителна част от замразените руски активи се съхраняват в белгийския депозитар Euroclear.
Според Европейската комисия използването на тези активи, или на приходите от тях, би позволило да се избегне директно увеличаване на националните бюджетни вноски. Критиците на плана обаче предупреждават, че подобен подход може да доведе до съдебни спорове и да подкопае доверието в европейската финансова система.
България и останалите 3 държави настояват обсъжданията да продължат и да бъдат разгледани алтернативни механизми за надеждна и предвидима финансова подкрепа за Украйна, която да минимизира правните и институционалните рискове.
Отбелязва се, че представителите на ЕС ще се срещнат в неделя, за да обсъдят заема преди заседанието на Съвета следващата седмица, където ще се опитат да разгледат многобройните изменения на Белгия към правното предложение на Комисията.
