Домашното насилие и насилието над жени е спешен обществен проблем, който изисква последователна политика, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на конференцията „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“, организирана от Българския фонд за жените съвместно с Агенцията на ЕС за основните права.
Йотова определи ситуацията с абревиатурата SOS, която според нея събира тревогата и спешността на проблема и подчерта, че обществото и държавата трябва да предприемат мерки. Вицепрезидентът благодари на Българския фонд за жените за активната дейност и инициативи.
„Проблемът с насилието над жени и домашното насилие не е личен и не е само женски“, каза Йотова и допълни, че с катастрофалните си размери той е заплаха за обществото. Тя постави акцент върху насилието над деца и агресията в училище, която определи като „друга епидемия“.
Вицепрезидентът коментира, че медиите отразяват случаи на домашно насилие едва при тежки инциденти, а обществото привиква към подобни новини. Тя подчерта, че зад статистиката стоят човешки съдби и че почти всеки познава жена, преживяла физическо или психическо насилие.
Йотова заяви, че все още липсва последователна държавна политика, въпреки препоръките на международни институции, включително Агенцията на ЕС за основните права. Тя отбеляза, че координационният механизъм за подкрепа на пострадали от домашно насилие е приет едва през ноември и изрази надежда той да се превърне в конкретни действия.
По думите ѝ проблемът изисква законодателни промени, финансиране на услуги, обучение на специалисти и промяна в обществените нагласи. Тя изрази тревога, че извършителите често се чувстват безнаказани, а жертвите попадат в капана на правни казуси. Йотова припомни липсата на регистър на случаите на домашно насилие и на национална информационна система, разписани в закона.
Вицепрезидентът обърна внимание на недостига на услуги и на необходимостта във всеки областен град да има кризисен център, както и на нуждата от достойно заплащане на психолозите и социалните работници. Тя отбеляза, че работата с пострадали изисква подготовка и не може да бъде извършвана от всеки.
Йотова посочи, че неправителствените организации са „на първа линия“ и често най-ефективни в помощта към жертвите. Според нея техният опит трябва да се взема предвид при писането на закони и политики.
Йотова поздрави министъра на правосъдието, като посочи, че той е „взел присърце темата“ и е сред първите, които отварят въпроса за домашното насилие за широк обществен дебат. Тя изрази надежда активната работа по разкриването на регионални центрове за подкрепа да се превърне в реални действия и подчерта необходимостта институциите да имат искрени съюзници в този процес.
Тя постави акцент върху превенцията, информираността и обмена на добри практики, включително пример от чужда страна за кодови думи, използвани от жени по време на пандемията. По думите ѝ широкото познание по темата държи будна обществената съвест.
Йотова подчерта, че жертвите често срещат неуважително отношение при подаване на сигнали към органите на реда. Тя отправи послание за подкрепа към „анонимните жени“, които крият травмите си, и постави въпроси за причините обществото и институциите да се провалят.
В заключение призова пострадалите да приемат протегнатите към тях ръце за помощ, защото „заедно винаги ще бъдем по-силни от насилието“.
