Столичната община обсъжда с градския съвет визията си за Бюджет 2026, съобщиха от пресцентъра на "Московска" 33.
Ето какво пишат от Кметството:
Столичната община започва работа по визията си за Бюджет 2026 с предварително обсъждане със Столичния общински съвет и районните кметове. Първият проект на документа очертава амбицията на града да ускорява инвестициите, да модернизира инфраструктурата и да осигури реални подобрения в качеството на живот и грижата за децата, без да увеличава тежестта върху гражданите и бизнеса, с повече алтернативни форми на финансиране.
Макар държавният бюджет все още да не е приет и формалната процедура да не е открита, общината започва разговорите от рано, за да изгради прозрачен, професионален и навременен процес.
Принципи: визия, прозрачност, ангажимент
Бюджет 2026 е функция на дългосрочната визия за София – модерен, свързан и зелен град с грижа за децата. Не се предвиждат увеличения на местни данъци и такси. Общината намира все повече алтернативни начини за финансиране чрез заеми, европейски програми, публично-частни партньорства, в условия, в които забавянията на държавни плащания поставят допълнителни предизвикателства.
„Бюджетът, който представяме днес, не е бюджет на кмета, а на всички нас – резултат от общата ни работа и отговорност към София. Убедени сме, че заедно можем да създадем най-добрите решения за града и да продължим важните политики, за които вече сме говорили.“ Това каза кметът на Столичната община Васил Терзиев.
Рекордни инвестиции и нов модел на финансиране
Проектната рамка предвижда най-голямата инвестиционна програма за София в историята, със силен фокус върху мобилността, градската среда и ключовата инфраструктура.
Общината планира използване на рекордно по обем заемно финансиране – над 400 млн. евро, насочено изцяло към дълготрайни активи:
104 млн. евро за метрото и устойчивия транспорт;
73 млн. евро за тротоари, пътна безопасност и улична мрежа;
Останалата част- 230 млн. евро - предвижда обновяване на подвижния състав на градския транспорт, нови тролейбуси и трамваи, реконструкция и изграждане на улици, мостове, колектори и големи транспортни коридори.
Заемната политика остава в рамките на допустимото по Закона за публичните финанси – лимитът на общината не е надвишен, а показателите за дълг остават стабилни и далеч от рискови стойности. Това позволява София да реализира мащабни инфраструктурни програми като платежоспособен възложител.
Рекордни собствени приходи – без увеличаване на местни данъци и такси
Очаква се за 2026 г. собствените приходи на общината да надхвърлят 1 милиард лева за първи път след 2025 г. без никакви увеличения на местните данъци и такси.
Това се дължи на три последователни политики:
по-висока събираемост
по-строг контрол и
повече начини за плащане чрез изцяло електронни услуги и автоматизация
Такса „битови отпадъци“ остава без промяна.
Капиталова програма: инвестиции, които се виждат и променят средата
Столична община залага в бюджета си значителни средства за дълготрайни материални активи. Изпълнението на капиталовата програма е пряко обвързано с дългосрочната добавена стойност за града.
Програмата включва едновременно големи стратегически обекти в транспорта, ВиК инфраструктурата, мостове, зелени коридори, образователни и социални сгради, както и ключови квартални проекти – тротоари, улично осветление, междублокови пространства.
София не казва „няма пари“, а намира решения
Финансовата политика на града се основава на проактивен подход:
търсене на допълнителни източници на финансиране;
водене на преговори с банки, международни институции и партньори за осигуряване на ресурс за ключови инфраструктурни обекти;
използване на целия спектър от механизми включително заемно финансиране, европейски програми, национални фондове и публично-частни партньорства.
От Столичната община настояват и държавата да бъде коректен платец, който осигурява навреме средствата и изпълява финансовите си ангажименти към столицата съгласно закона.
Строителство и инфраструктура: готовност за най-мащабната инвестиционна програма от десетилетия
София влиза в 2026 г. с изключително висока проектна готовност – не само по големите транспортни коридори, но и по ВиК инфраструктурата, мостовете, реконструкциите на ключови булеварди и трамвайни трасета. Ако бюджетът се приеме в този вариант, общината е в състояние да реализира една от най-големите инвестиционни програми за последните десетилетия, с водещ акцент върху релсовия транспорт и трасетата на градския транспорт.
В капиталовата програма за 2026 г. са включени мащабни реконструкции на бул. „Христо Ботев“ (45 млн. лв.), бул. „Мария Луиза“ (17,7 млн. лв.), бул. „Джеймс Баучер“ (25 млн. лв.), бул. „Ал. Стамболийски“ (45,8 млн. лв.), както и продължението на бул. „Копенхаген“ (45,14 млн. лв.), ул. „Гео Милев“ (10,21 млн. лв.), ул. „Тинтява“ (4,8 млн. лв.), бул. „Климент Охридски“ (2,2 млн. лв.), реконструкции по Източна тангента, ул. „Летоструй“, ул. „Опълченска“, бул. „Хенрик Ибсен“, ул. „Филип Кутев“ и други стратегически връзки.
Най-голямото перо са трамвайните трасета, включително 1,8 км нов релсов път по „Христо Ботев“, цялостна модернизация на трасетата по „Мария Луиза“, „Ал. Стамболийски“, „Джеймс Баучер“ и изграждането на 480 м ново трамвайно трасе. Столичната община ще продължи да работи за подготовката на ремонта на „Самоковско шосе“, изграждане на нов надлез при село Казичене на Софийския околовръстен път, както и стратегически важната прилежащата инфраструктура към бъдещата Национална детска болница. Това са дългоочаквани от гражданите проекти, важни за свързаността на града, улесняване на придвижването и по-висока безопасност.
Паралелно с това общината стартира исторически най-голямата ВиК програма, включваща 58 423 000 лв. нови инвестиции в кварталите Герман, Димитър Миленков, Абдовица, Илиянци, Орландовци, Модерно предградие, Симеоново, Иваняне и в няколко зони на Нови Искър, както и над 40 млн. лв. продължаващи проекти по колектори, канализация и довеждащи мрежи. Тази комбинация от готови проекти, ясни приоритети и сериозен инженеринг превръща 2026 г. в година, в която София може да направи качествен скок в свързаността, модерния транспорт и базовата инфраструктура.
Продължава строителството на 16 сгради за детски градини, включително две самостоятелни детски ясли. Те са в райони като „Триадица“, „Лозенец“, „Витоша“, „Връбница“, „Панчарево“, „Слатина“, „Искър“, „Красна поляна“ и „Нови Искър“. Предстои стартиране на дейностите по изграждането на още 10 нови сгради в „Сердика“, „Кремиковци“, "Панчарево", "Младост", "Красно село", „Триадица“, „Илинден“ и „Овча купел“, а паралелно се подготвят проекти и за други райони. Извършват се довършителни дейности по оборудването на голямата сцена на „Театър София“.
През 2026 г. продължава строителството на 10 км от столичното метро с три разширения – в „Подуяне“, „Слатина“ и “Обеля”. Първите 3 метростанции в “Подуяне” ще бъдат пуснати през 2026 година. Това са три километра по направлението на бул.“Владимир Вазов“. На последната станция е предвиден и паркинг за повече от 100 автомобили. Над 40 000 души дневно ще пътуват по-бързо с новата отсечка, а трафикът по булеварда се очаква да намалее с около 25%. Очаква се през 2026 г. да започне строителството на разширение в район “Люлин”, за което в момента се провежда процедура за избор на изпълнител. Ще бъдат изградени 2 нови станции и 2 км метро от “Люлин” към Околовръстен път.
Транспорт и градска мобилност: модернизация на подвижния състав и нов технологичен подход
Бюджетът за транспорт и градска мобилност през 2026 г. залага най-мащабната подмяна на подвижен състав в последните 15 години, включително планове за нови трамваи за двете междурелсия (1009 мм и 1435 мм), нови тролейбуси и електробуси по линия на европейски програми, както и стотици нови автобуси, с които да се подмени голяма част от остарелия парк на стойност над 270 млн.евро. Паралелно с обновяването на превозните средства общината планира цялостно технологично обновяване – модернизация на депата „Банишора“ и „Искър“, подмяна на стрелките в тролейбусната мрежа с GPS управление и без забавяне на преминаването, укрепване на енергийната и сигнално-осигурителната инфраструктура, разширяване на светофарната система и въвеждане на по-висок стандарт за поддръжка на уличното осветление. Въпреки амбицията за модерна и устойчива градска мобилност, трябва ясно да се подчертае, че градският транспорт е споделена отговорност между държавата и общината, а в последните години това равновесие е нарушено. Охраната на метрото – дейност, която държавата е възложила на София – е именно такъв пример: това е скъпо, постоянно перо, което по логика и по закон трябва да бъде финансирано от националния бюджет, но общината до този момент не е получила необходимата подкрепа. Икономическата рамка за 2026 г. предстои да бъде финализирана, но е ясно, че устойчивият транспорт изисква едновременно амбиция, технологични инвестиции и коректно партньорство от държавата.
Столична община е идентифицирала първите имоти, които могат да бъдат развити като квартални паркинги чрез публично-частни партньорства, и които предстои да бъдат внесени за разглеждане в СОС. Те се намират в Младост, Подуяне, Сердика, Овча купел, Красно село, Надежда и Илинден, като върху тях може да бъдат изградени над 1 500 нови паркоместа – етажни, подземни или комбинирани съоръжения. Сред обектите са паркинг със 185 места в Младост, 230 места в Подуяне, два обекта в Овча купел – по 300 места всеки, 290 места в Сердика, както и имоти в Красно село, Надежда и Илинден, които позволяват изграждането на подземни или етажни паркинги. Този пакет от имоти е първата стъпка към създаването на мрежа от квартални паркинги, реализирани без натиск върху бюджета, чрез балансирани публично-частни партньорства, които реално облекчават паркирането в най-натоварените райони на София.
Зелена система и околна среда: по-зелена София, по-чист град и устойчива екологична инфраструктура
Бюджет 2026 поставя силен акцент върху зелената система на София – както чрез капиталовата програма, така и чрез поддръжката и екологичните политики. Предвиждат се значими инвестиции в паркове, междублокови пространства и квартални градини, включително основни ремонти в парковете „Заимов“ (1.52 млн. евро), „Хиподрума“ (1.12 млн. евро), градина „Св. Никола“ (613 хил. евро), Княжеската градина, „Овча купел“, „Братска могила“, градина „Буката“, както и нови намеси в Южен парк III. Капиталовата програма обхваща и обновяване на зелени площи в квартални зони като „Люлин 6“, „Ботунец“, градинките при църква „Св. Георги Победоносец“ и Дебърската градина, както и изграждането на нови зелени площи, поливни системи, тоалетни и оборудване в нови паркови територии - включително новия парк в „Младост 3“ и парк „Св. Климент Охридски“ в Люлин. Годишната поддръжка на парковете остава приоритет - със средства за почистване, растителност, паркова мебел, детски площадки, чешми, аварийни дейности, дезинсекция и поддръжка на междублоковите зелени площи.
Тази зелена политика се допълва от значителен обем средства за чистота и управление на отпадъците. Най-голямата част от оперативния бюджет е насочена към дейностите по чистота и управлението на отпадъците, гарантирайки основните комунални услуги за гражданите. За събиране и транспортиране на битови отпадъци и биоотпадъци са заделени близо 45 млн. евро. За зимно и лятно улично почистване се предвиждат общо над 35 млн. евро. В сферата на управлението на отпадъците, Общината инвестира 26.5 млн. евро в третирането на битови отпадъци. Най-значимата капиталова инвестиция тук е за проучване, проектиране и изграждане на нови съоръжения и закриване на депа с бюджет от 20.93 млн. евро. Тези инвестиции са ключови за постигане на целите за кръгова икономика и за устойчиво управление на общинските активи.
Предвидено е финансиране и за дейностите, свързани с ангажиментът на Столична община за справяне с предизвикателствата с чистотата на въздуха. Продължава мащабният проект с европейско финансиране за подмяна на отоплителните уреди в домакинствата, който е с обща стойност 37.6 млн. евро. Чрез него до 2029 г. ще бъдат изведени от експлоатация около 10 000 стари уреда на дърва и въглища, което се очаква да спести 220.8 тона годишно емисии ФПЧ₁₀. Бюджетът осигурява и средства за всички други елементи от комплексния пакет от мерки: функциониране на Нискоемисионните зони (НЕЗ), интензивно почистване на улиците и инвестиции в зелена инфраструктура с високи филтриращи качества, като така проблемът с въздуха се атакува от всички възможни посоки.
В добавка към зелената и чистотната политика общината инвестира и в водна и екологична инфраструктура, включително превантивни дейности срещу вредното въздействие на водите, поддръжка и контрол на язовирни стени и съоръжения. В капиталовата програма за следващата година се включват реконструкция на язовир „Иваняне“, идейно проектиране за реконструкция на язовир „Бистрица“, инвестиции в приютите и клиниките на „Екоравновесие“, както и в модернизацията на Зоологическата градина. Това е част от цялостната екологична устойчивост на София – комбинация от зелени площи, чистота, водна сигурност и екологична грижа, която да направи столицата по-здрава, по-зелена и по-привлекателна за живот.
Образование, култура, спорт и младежки дейности: устойчиво разширяване на програмите и инвестициите
През 2026 г. Столична община предвижда значително разширяване на инвестициите в трите ключови сектора, които пряко формират качеството на живот в града. В образованието акцентът остава върху изграждането и разширяването на детски градини и училища, преминаването към едносменен режим и подкрепата за педагогическите кадри. Пилотните инициативи от 2025 г. – менторски програми, летни стажове, „Лятна грижа“ и „Учим се заедно“ – се надграждат с бюджет над 630 000 евро, като към тях се добавят нови политики: допълнителен персонал в детските градини, централизирано приготвяне на храна в пилотни райони и обновени менюта, включително за деца със специфични нужди.
През 2026 г. всички детски градини ще работят и през лятото.
В културата общината запазва позицията си на водещ инвеститор. През 2026 г. ще бъдат реализирани десетки проекти чрез програмите „Календар на културните събития“ (2 420 000 евро) и „Култура“ (900 000 евро), заедно с „Мобилност“, „Активни читалища“ и културно-образователните спектакли. „Лятна програма“ вече е обособена като самостоятелна инициатива с бюджет 155 000 евро, а новата програма „Млад артист“ (52 000 евро) ще насърчи младите независими творци. За първи път се разработва и програма „Устойчивост“, насочена към структурна подкрепа на независими културни пространства.
Спортът и младежките политики също получават сериозен ресурс – общо 3 364 000 евро. Предвидени са 1 000 000 евро за изграждане и обновяване на спортна инфраструктура, подкрепа за детско-юношеския спорт, масовите инициативи „Спорт за всички“ и програмата „София – град на младите и активните“. Разширява се обхватът на успешните младежки програми като Академия за визионери, „КОД: ПРЕВЕНЦИЯ“, MY SOFIA – Youth With Causes, „Роди се звезда“ и кампанията „БезДОМен или ДОМашен“, както и дейностите на подкаст студиото за млади създатели. Нов акцент е и стартирането на кампанията за кариерно ориентиране „Мисия: БЪДЕЩЕ“.
Социални дейности и достъпност: град със среда за всяко дете и всеки човек
В направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“ ключовите задачи на Столична община са достъпността да се превърне в реална, осезаема промяна в градската среда. Тринадесет училища вече разполагат с адаптирана инфраструктура, в шестнадесет дейностите са в ход, а за още пет са планирани за 2026 г., защото всяка рампа, всеки подемник и всяка корекция в средата означават повече движение, повече свобода, повече живот.
Градът все още поставя изпитания там, където трябва да предлага опора, и това трябва да бъде казано открито и променено. София трябва да бъде пространство, в което достъпът не е битка, а даденост; в което човек не среща бариери и има място за всеки. Точно върху това ще продължим да работим и през следващата година.
Дигитализация и иновации: по-достъпни услуги, по-добри данни и по-ефективна администрация
Продължава напредъкът в цифровите услуги и развитието на градските данни. След успешното внедряване на платформата „Решава София“, тя остава основен инструмент за гласуването в Гражданския бюджет, като ново подобрение за 2026 г. е възможността гражданите да гласуват както по постоянен, така и по настоящ адрес. Платформата ще продължи да се разширява с анкети и обсъждания, които дават по-широки възможности за участие на гражданите във вземането на решения.
В Информационна система за обслужване на детските заведения, подготвителните групи и първи клас в училищата (ИСОДЗ) бяха въведени редица дигитални подобрения, които подпомагат родителите за прием в ясли, детски градини и училища. За шофьорите платформата Waze вече предоставя актуална информация в реално време за актуалната обстановка.
През 2026 г. Фокусът на Столична община ще бъде да подобри още повече услугите за гражданите, включително ИСОДЗ, sofia.bg, call.sofia.bg и платформата за дарения; да стартира мобилно приложение с персонализирани известия за всички граждани; да се разшири платформата за градски данни с нови набори за градската среда; и да продължи автоматизацията на ключови административни процеси, обучението на служителите и дигитализацията на архивите.
