На 5 декември българската православна църква почита Свети Сава - основател на редица манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име.
Той се ражда в областта Кападокия през ІV век в богато семейство от знатен произход.
Поради несъгласие между роднините, на които било поверено възпитанието му, по време на служебното пътуване на баща му в Александрия, едва 18-годишен Сава постъпил в манастир.
Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Той обаче желаел да служи на Бога на по-усамотено място. По тази причина младият монах оставил манастира и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.
По онова време на Изток преподобният Евтимий Велики бил прочут със своя строг постнически живот. Сава поискал да стане негов ученик, но Евтимий го поверил на блажения Теоктист - брат в съседния манастир.
Като го благословил, преподобният Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестински отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се посветил напълно на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот.
Веднъж на път за Александрия той срещнал родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрая отстъпили пред неговата непоколебима воля.
На Савинден обичаят е да се пържат мекици, които се раздават за здраве и благополучие. Започва и подготовката за Никулденската трапеза.
Народът ни казва: "Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща".
Според други народни предания Сава е жена, свързана с царството на мъртвите и света на болестите. Затова на този ден жените ходят на гробищата, палят свещи, раздават варено жито, ябълки и хляб за душите на умрелите. Друга традиция повелява на този ден никой да не пипа остри предмети, за да не се порязва никой вкъщи през идната година.
На този ден празнуват имениците Сава, Савка, Владислав, Владислава, Слав, Слави, Славка, Славчо.
