Министерството на вътрешните работи показа, че може да гарантира демократичното право на протест, да опази хората и да отговори на провокацията с хладнокръвие.
Това заяви от парламентарната трибуна вътрешният министър Даниел Митов на финала на продължило над пет часа изслушване за действията на МВР по време на протестите на 1 декември. Изслушването бе по искане на ПП-ДБ.
Фактът, че нито един мирен гражданин не пострада, е доказателство, че институциите ни са по-силни от хаоса, бе изводът на министър Митов.„
Той упрекна лидерите на ПП-ДБ, че с действията и речта си са създали предпоставки за насилие.
Когато лидери легитимират езика на гнева като нещо нормално, ефектът не е абстрактен, категоричен бе министър Митов.
МВР-шефът припомни призиви на живо и постове в социалните медии на Асен Василев, Ивайло Мирчев, Николай Денков, действия на Кирил Петков. Всичките - обясняващи как справедливият гняв не може да не ескалира.
"Подобни призиви неминуемо водят до агресия, когато са провокативни и изградени върху фалшиво противопоставяне. Ако говорите по този начин, няма как да избегнете да избягате от отговорност, защото някои хора неизбежно ще се подведат. Вашите послания, поведение, „пърформанси“ и опитите да привлечете внимание и да се задържите на върха на Тик Ток вълната, не са просто съдържание - те формират нагласи, увличат и имат реални последствия, каза Митов от трибуната.
И поздрави служителите на МВР за достойно изпълнените задачи. "Никой не си изпусна нервите. Служителите действаха хладнокръвно, професионално, без да използват непропорционална сила въпреки обидите, заплахите и летящите опасни предмети", подчерта вътрешният министър.
Ето пълния текст на изказването в парламента на Даниел Митов, министър на вътрешните работи:
Уважаема госпожо председател!
Уважаеми госпожи господа народни представители!
Сега, днешното изслушване, за съжаление, в някои негови части си се превърна в опит на част от опозицията да хистеризира разговора, вместо да получи информация.
Изяснихме вече, че когато фактите не са на тяхна страна, толкова по-зле за фактите. Когато реалността противоречи на техните идеи или техните разбирания, трябва да се бориш с реалността. Това, което обаче трябва да се каже в заключение, според мен е следното.
Още преди първият протестиращ да стъпи на улицата на мирния протест, публичното пространство беше целенасочено и системно замърсявано именно от организаторите на протеста с мантри за очакване на насилие и откровени измислици, със целенасочено заглушаван телекомуникационен сигнал.
Широко се разпространяваха внушения, че МВР планира провокации, че се прекъсват отпуски на служители, че специализирани звена са в повишена готовност и че МВР ще използва водно оръдие срещу протестиращите. Всичко това е невярно.
Нещо, което е абсолютно забранено, между другото, да се прави при зимни температури. Целта бе ясна - да се създаде предварителен образ на държавата като агресор и на полицията като насилник над мирни граждани. Според този предварително изграден наратив протестът щеше да произведе неизбежно физически сблъсък, а срещу гражданите щяла да бъде употребена непропорционална сила от страна на органите на реда.
Вместо гражданска енергия беше търсена гражданска тревога. Вместо дебат беше търсен страх. Вместо факти усещане за заплаха.
Именно затова преди провеждането на въпросното мероприятие разпоредих на директора на СДВР да отправи ясни послания към организаторите за риска от ескалация, за необходимостта да спазват заявения периметър на протеста, за задължението им да съдействат чрез своите стюарди за идентифициране и отделяне на провокатори. Представители на Столичната дирекция многократно са разговаряли с тях, за да гарантират сигурността на мероприятията, да не бъде напускан обезопасения периметър, да не се допусне смесване на мирни граждани с агресивни групи и да няма движение по несъгласувани маршрути с общината и с МВР.
Служителите на МВР осигуриха мирния протест и ние като институция защитихме демократичното право на хората да изразят позицията си. За нас най-важни са били и остават животът и здравето на всички протестиращи - без значение какви политически възгледи имат. Знаем, че агресивни и провокативни елементи винаги ще търсят конфронтация с полицейските служители, за да бъде предизвикана ответна реакция, да бъдат заснети сцени на напрежение и да се окървави протестът. Именно затова предварително дадох ясно разпореждане действията на полицията да бъдат подчинени на една основна цел - да се гарантира здравето на мирните граждани и да не се допуска ескалация, която после да бъде представяна като полицейско насилие.
Поздравявам колегите за достойно изпълнените задачи. Никой не си изпусна нервите. Служителите действаха хладнокръвно, професионално, без да използват непропорционална сила въпреки обидите, заплахите и летящите опасни предмети. За нас беше много по-важно да няма пострадали мирни протестиращи и сцени, които след това да могат да бъдат интерпретирани като „под колоните 2“. Добре знаем колко лесно подобни кадри могат да бъдат извадени от контекст и превърнати в политическо оръжие, особено в социалните мрежи. Указанията на политическото ръководство бяха и остават в една посока: полицията да не се поддава на провокации, да пази живота и здравето на всички протестиращи и да действа само в рамките на закона и съответните процедури. Действията на терен бяха ръководени от оперативен щаб в СДВР. Не е работа на министъра да се меси в конкретните тактически решения на професионалистите в МВР.
След като от сцената на протеста бяха отправени поредица от призиви, част от политическите лидери поведоха нерегламентирано шествие и буквално изведоха мирно протестиращите хора, включително майки с деца и бебешки колички, извън обезопасената зона, която беше предварително заявена и съгласувана.
Самият Кирил Петков призова от трибуната протестът да тръгне в шествие с думите "Да кажем какво мислим за тях пред централата на ДПС и след като свършим с ДПС, ще отидем по Васил Левски, по Патриарха, ще завием по Витошка, да минем през централата на ГЕРБ." На фона на надпис "Сега ние отиваме при тях". Това бе директен призив към хората да напуснат съгласуваната зона за сигурност и да тръгнат по нерегламентиран маршрут.
В момента, в който шествието напусна охранявания от полицейските служители периметър на мирния протест, бе дадена възможност на агресивни лица да се снабдят с необходимия арсенал от предмети за извършване на вандалски действия камъни, колчета, павета, запалителни материали и пиротехнически изделия. Това се случи не в зоната, която беше предварително проверена и охранявана, а именно по нерегламентирания маршрут. Водачите, които преди това призоваваха "Сега ние отиваме при тях", побързаха да се отдръпнат и изчезнаха от мястото, след като вече бяха завели там както мирно протестиращи, така и агресивни лица.
Защо тези, които се изживяват като лидери на протеста, изоставиха протестиращите точно преди да започнат проявите на агресия?
И аз съм протестирал, както вече казах няколко пъти досега. Добре разбирам хората, които искат да изразят гражданската си позиция. Знам какво е да стоиш часове на площада в защита на кауза. За мен и за МВР най-важното беше да осигурим живота и здравето на всеки един от тези хора, независимо дали са съгласни или не с бюджета, с правителството, с еврозоната. Затова ги призовавам, когато са на подобен тип прояви, бързо и категорично да се дистанцират от радикални елементи, които търсят конфронтация с полицията и очевидно са изпратени там с цел провокация или насилие. Оставете тези хора сами срещу закона и дайте възможност на полицията да си свърши работата.
В момента една част от опозицията се опитва да свали отговорността от себе си за всички призиви, отправени от сцената на протеста. Сцената, която самите те изградиха пред Народното събрание на миналия протест, се превърна в трибуна на призиви, които звучаха като открита заявка за сблъсък. Крещеше се един от говорителите на предишния протест, не този последния, преди това, крещеше, че „това не е полиция, това не е жандармерия, това са еничари и ще бъдат размазани. И този протест ще спре да бъде мирен.“
Всички ваши съмишленици, с които правите и съвместни изявления парламента, също бяха категорични, че „не може част от организаторите да призоваваме за твърди действия радикализация, а други за мирни. Не може. Доказано е, че по мирен път няма да стане.“
Този тон бързо напусна площада и се мултиплицира в социалните мрежи с агресивни лозунги, със споделяни снимки на конкретни полицаи. С език насочен към дехуманизация и персонализиране на врага в лицето на полицията.
В публичните си изяви организаторите на протестите отиват и по-далеч. Преди седмици Асен Василев заяви: "Времето за думи свърши. Минаваме към радикализация и действия." Още месец по-рано г-н Денков каза: "С бюджета властта настъпи доста мотики и протестите ще се радикализират", след това допълни: "Радикализацията по никакъв начин не е спаднала. Аз съм сигурен, че хората ще се радикализират." Г-н Мирчев, който днес зове за мир, също не остана по-назад: "Излезте и покажете своя гняв. Това ще е протест на гневните граждани." Сподели и фраза, която драматично показва въздействието на подобен език върху масовата нагласа. Хората го били питали: "Айде бе, това прасе няма ли да го колите?" Извинявам се, това са негови думи. Журналистическият контекст не прикрива факта, че самият той разказва как въпросът идва от хората, не от анонимността на интернет, а от вече създадена атмосфера на нормализирана агресия и политическо озлобление.
Когато лидери легитимират езика на гнева като нещо нормално, ефектът не е абстрактен. Той е социален и поведенчески. Социалните мрежи не са безобиден терен за трендове, а механизъм за влияние. Влиянието има свои последователи, а те носят отражението на думите в реалността.
Подобни призиви неминуемо водят до агресия, когато са провокативни и изградени върху фалшиво противопоставяне. Ако говорите по този начин, няма как да избегнете да избягате от отговорност, защото някои хора неизбежно ще се подведат. Вашите послания, поведение, „пърформанси“ и опитите да привлечете внимание и да се задържите на върха на Тик Ток вълната, не са просто съдържание - те формират нагласи, увличат и имат реални последствия.
И преди няколко месеца пак ви го казах от тази трибуна. Ще го повторя и сега: вече не сте представители на онова, което наричахте „интелигентна градска среда.“ Вместо това звучите като агресивна, озлобена фракция, крещяща, ругаеща, изграждаща конспиративни теории и изкривени фалшиви наративи. От претенцията да бъдете „факт-чекъри“ се превърнахте в създатели на паралелни подвеждащи реалности и фалшиви светове, които сами започнахте да пропагандирате.
Подведохте и много млади хора, които дори все още не са гласоподаватели. Внушихте им, че едва ли не за тях лично има едни заделени милиарди, които са само за тях и някакви зли хора искат да им ги отнемат. А най-големият парадокс е друг: до вчера събирахте подписи именно от тези зли хора за промени в Конституцията срещу един друг човек, обитаващ президентската институция. Днес обаче се оказвате в синхрон и прегръдка със същия този човек, който говори за спиране на еврото, твърди, че Крим е руски, Русия ще победи Украйна и се отдал на евразийски геополитически фантазии.
Превръщането на политиката в постоянен лайвстрийм в социалните мрежи, всеки призив, всяко изречение, всяко поведение от трибуната може да доведе до много реални последици и това се видя. Счупени витрини, запалени контейнери, пострадали служители на реда и млади хора, които се озовават в полицейски арест не защото са протестирали мирно, а защото са повярвали, че агресията е нормален начин да се прави политика. Когато политически лидери опоненти създават съдържание в социалните мрежи, заредено с емоции и крайности, само защото алгоритъмът предпочита това и ще им събере малко повече гледания в Тик Ток, когато използват клипчетата за разделяне, за подстрекаване и за нормализиране на агресията като форма на комуникация- ефектът го виждаме всички и той е разрушителен.
За едно общество, което се опитва да възпитава младите хора, младите си хора в диалог, правила и в уважение към институциите, подобно поведение е не просто лош пример, а опасен сигнал, че конфликтът е допустим език за разговор, а омразата може да бъде политически инструмент. Това е подмяна на смисъла на демократичния дебат. Истинският тест за една държава не кой колко силно надвиква опонента си, а колко устойчиво се защитава реда и закона.
Министерството на вътрешните работи показа точно това - че може да гарантира демократичното право на протест, да опази хората и да отговори на провокацията с хладнокръвие. А фактът, че нито един мирен гражданин не пострада, е доказателство, че институциите ни са по-силни от хаоса. Благодаря.
