Почти половината европейци вече смятат Доналд Тръмп за пряк противник, като в същото време загрижеността относно възможността за бъдеща война с Русия нараства значително в целия континент, според ново проучване, проведено в девет държави членки на ЕС за платформата за европейски въпроси Le Grand Continent.
Сред страните, анкетирани – Франция, Италия, Испания, Германия, Полша, Португалия, Хърватия, Белгия и Нидерландия – средно 48 процента от участниците описват Тръмп като враг на Европа. Най-високи нива на враждебност са регистрирани в Белгия (62 процента) и Франция (57 процента), а най-ниски – в Хърватия (37 процента) и Полша (19 процента). Изследователите отбелязват, че възприятието на Тръмп като враждебна фигура се е засилило от края на 2024 г., като все по-малко европейци го възприемат неутрално.
Въпреки това Съединените щати продължават да се разглеждат като ключов стратегически партньор. Когато анкетираните са попитани каква позиция трябва да заеме ЕС спрямо Вашингтон, най-популярният отговор е прагматичен – 48 процента подкрепят политика на компромис.
Проучването също така показва значителна промяна в оценката на европейците за рисковете за сигурността. Относително мнозинство от 51 процента смята, че вероятността за открит конфликт с Русия през следващите години е висока, а още 18 процента я оценяват като много висока. Анализаторите отбелязват, че такива нива на тревога биха били немислими преди само няколко години. Чувството за опасност варира значително в зависимост от близостта до Русия: 77 процента от анкетираните в Полша оценяват заплахата като висока, срещу 54 процента във Франция, 51 процента в Германия, 39 процента в Португалия и 34 процента в Италия.
Доверието в националните отбранителни способности също е ниско. Като цяло 69 процента от анкетираните смятат, че страната им би имала затруднения да се защити при руска агресия. Дори във Франция, където настроението е най-позитивно, само 44 процента вярват, че страната им може да се защити ефективно. В Полша мнозинство от 58 процента смята, че това не е възможно.
Чувството за уязвимост се простира и извън военните въпроси. Само 12 процента от европейците се чувстват изобщо необезпечени. Най-често споменаваните опасности са свързани с технологии и дигитална сигурност (28 процента), следвани от военни рискове (25 процента). В такава среда подкрепата за по-силна защитна роля на Европейския съюз е преобладаваща – 69 процента желаят блокът да поеме повече отговорност за сигурността на гражданите си.
Въпреки атмосферата на несигурност, обществената подкрепа за членството в ЕС остава солидна. В деветте анкетирани страни 74 процента искат страната им да остане в съюза, като най-силна подкрепа има в Португалия (90 процента) и Испания (89 процента). Най-ниските нива са регистрирани в Полша (68 процента) и Франция (61 процента).
Пет години след Брекзит европейците остават убедени, че излизането на Великобритания от ЕС е било вредно. 63 процента смятат, че това е оказало негативно влияние върху страната, докато само 19 процента смятат, че ефектът е бил положителен. Само малцинството от 5 процента оценява Брекзит като много положително развитие.
