Младото поколение се събра на протест в понеделник вечерта. Сред тълпата имаше студенти, млади професионалисти, хора на първото си работно място, които все още живеят под наем и често се чувстват недооценени. Неслучайно недоволството беше определено и като "бунт на поколението Z".
Какво прави поколението по-различно?
В предаването “България сутрин” психотерапевтът Ники Марков обясни, че това е първото дигитално поколение. “Те са се родили, раснали са и са се реализирали вече на пазара на труда, изцяло познавайки от първа ръка дигиталния свят. Това означава, че начинът по който социализират, начинът, по който комуникират, начинът, по който възприемат света е по-силно повлиян от разпространението на информацията през тези медии, отколкото през стандартните медии за другите поколения", коментира психотерапевтът в предаването.
Социалните мрежи правят така, че всеки може да е “журналист” с телефон в ръка. По думите на Марков това едновременно им дава сила, но им носи и риск. Психотерапевтът отбелязва, че особено сред протестиращите се наблюдават колебания и противоречиви версии за това защо са там, срещу какво точно протестират и каква е крайната цел.
"Сякаш се е наложило едно усещане, че сме там и протестираме срещу “нещо”, а не за конкретно друго нещо. За жалост, в психологията има едно разбиране, че когато една цел не е ясно конкретно формулирана, тя не е реално изпълнима. Ако ние не можем да облечем с конкретна визия това, което искаме… това не носи подтик към конкретно действие", каза Марков пред Bulgaria ON AIR.
Гняв, раздразнение, несправедливост
Гневът, раздразнението, усещането за несправедливост, отвращение, са водещи в бунта на поколението Z. Това е видимата емоция в много от плакатите и меметата в социалните мрежи.
Марков е на мнение, че младите не толкова демонстрират смелост, колкото непримиримост към една система, която усещат като неспособна да им осигури перспектива.
Протестът може да се раздели на две части
В анализ на събитията Марков разделя протестната вечер на две части.
Ранната част вижда като "истинския" протест – хора, които са наясно защо са там и знаят, че агресията не е пътят към промяната.
След 21:30 часа на площада се появява втора група - агресивни участници, които, по думите му, или са водени от крайни емоции, или са стимулирани отвън.
Марков отбелязва, че много от присъстващите са забелязали малки групи, които се отличават по поведение и изглеждат така, сякаш чакат повод за провокация.
Той вижда това като парадоксален бунт - отказът да се гласува е своеобразен начин младите да заявят, че не виждат достойна алтернатива. Това е техният "отказ от подкрепа" към системата. Дали осъзнават последиците – остава под въпрос.
