Нашият диалог с бизнеса и синдикатите продължава. Работихме върху направените предложения. Едно от тях е свързано с оптимизация на разходите. Има заявено искане за актуализиране на възнагражденията в определени сектори и по-точно прилагане на обща политика по доходите, която да бъде в размер на 10%. Смятам, че ще намерим едно добро и разумно решение за Бюджета за 2026 г. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова, цитирана от NOVA по повод разговорите за промяна в параметрите на държавната план-сметка и предложението за оттеглянето ѝ.
Председателят на АИКБ Румен Радев заяви, че работодателите настояват за следните промени:
- Отпадане на увеличението на осигурителни вноски с 2% за фонд „Пенсии”
- Отпадане на увеличението на данък дивидент
- Отпадане на въвеждането на задължителното ползване на СУПТО и разширяване на списъка със стоки с висок фискален риск
- Увеличението на максималния осигурителен доход да бъде до 4430 лв., а не до планираните 4600 лв.
- Оптимизиране на разходите в персонал „Образование”
- Оптимизиране на разходите в съдебната система
- Намаляването на капиталовата програма
- Оптимизиране на разходите за държавната администрация. Трайно незаетите щатни бройки са 5000, а 13 000 е общият брой.
Радев обясни, че увеличението на възнагражденията "трябва да следва не просто хоризонтални политики, а да преодолеят тоталния дисбаланс на стърчащите заплати в силовите сектори и крайно недофинансирани специфични държавни сектори и агенции”.
Той посочи още, че АИКБ подкрепя поощряването на продажбата на неприходоносни и неизползваеми държавни активи, отхвърляне на предложението за промяна в Закона за подземните богатства, продажба на миноритарни държавни участия в приватизирани предприятия, изграждане на мултифондовете в стълбовете на пенсионното осигуряване и разработването на концесионни процедури в проблемни държавни публични дружества като „Топлофикация София”, ВиК и БДЖ.
“Предлагаме запазване на данъчно-осигурителния модел, докато нямаме ясна национална стратегия за необходимите реформи”, добави председателят на УС на БСК Добри Митрев.
“Трябва да използваме тази енергия, която вчера видяхме, за да отговорим на всички очаквания на българското общество. Трябва да харчим толкова, колкото изкарваме, и в години, в които имаме икономически растеж, да заделяме за черни дни”, смята той.
Според президента на КНСБ Пламен Димитров посоката и очакванията са ясни, затова са длъжни да намерят решението.
“В един бюджет винаги има по-добре защитени интереси и по-слабо защитени. Няма нищо неестествено един бюджет да приоритизира едни интереси пред други. Въпросът е колко големи са те”, обясни Димитров.
По думите му идеален бюджет няма никъде. “Внесеният и вече изтеглен бюджет беше компромис. Винаги е възможен и друг, но въпросът е за чия сметка ще бъде той. От кого трябва да вземем и на кого трябва дадем?”, попита той.
“Нашите виждания не са се променили от първия разговор, който сме имали. Още тогава казахме, че хоризонтална политика по доходите е задължителна и необходима”, каза Димитров.
Според него автоматизмите не са паднали от небето. “Те се родиха с политически консенсус в този и в предишния парламент. Независимо, че всички разумни икономисти предупреждавахме, че този път не води никъде”.
“Балансът не е да се връзват политиките по доходите към заплатите. Готови сме да седнем с бизнеса да видим как ще развържем завързването на минималната заплата със средната. През 2026 година тази червена линия за нас няма как да стане”, обясни той.
Димитров коментира, че протестите на КНСБ и КТ “Подкрепа” не са били в полза на друг, а на работещите. “Така че, ако някой твърди, че протестите са само да се режат разходи, греши. Не може при 541 евро средна пенсия за 2026 година да твърдим, че това е голямо харчене”.
“Червените ни линии за новия бюджет са политика по доходите с 10% увеличение на заплатите. Аз съм “за” автоматизмите да отпаднат в 2026 година там, където са записани в закони. В средното образование няма закон, там има колективен трудов договор. С изключение на него останалите новородени автоматизми трябва да бъдат премахнати. Но не могат да се намаляват заплати”, смята той.
“Тези сектори, които са получили много през тази година, ще трябва да получат по-малко или да не получат нищо през следващата, за да могат останалите да получат поне 10% и да догонят частично. Това е справедливото поне за 2026 година”, обясни Димитров.
Основни мерки, които ще отпаднат в проектобюджета за 2026 година
Финансовият министър подчерта, че това правителство на практика управлява 11 месеца. “През това време не сме могли да акумулираме разходите, които са в рамката на Бюджет 2026”.
“Това, което ние коментираме като увеличение на разходите по отношение на капиталовата програма и разходите за издръжка, е свързано с определени ангажименти. Единият е разходът за отбрана, които трябва да поддържаме съобразно ангажиментите си към НАТО. За тази година те са 2,25% от БВП на страната. Поради тази причина и капиталовите разходи на министерството на отбраната са 946 млн. евро”, обясни Петкова.
Тя сподели, че разходите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство са 732 млн. евро, а на Министерството на транспорта са 419 млн. евро. “Всичко това е свързано с важни инфраструктурни проекти”, подчерта финансовият министър.
“За тези 11 месеца успяхме да свършим няколко важни неща. На първо място е приемането ни в еврозоната. На второ място е предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Днес излезе прессъобщение на ЕК, че България ще получи над 1,5 млрд. евро по третото плащане”, припомни тя.
По думите й дисбалансите във възнагражденията не са в резултат на последните 11 месеца, те са трупани с години. “Имаме огромното желание да намерим решение на тези въпроси с общи усилия, съобразявайки се с възможностите на бюджета, защото не са неограничени. Бюджетната рамка е лимитирана и зависи от много фактори”, коментира Петкова.
“Днес управляващата коалиция, както и партията, която я подкрепя, имаше коалиционен съвет в рамките на НС. Там обсъдихме основните мерки, които бизнесът предлага да бъдат отменени в предстоящия проектобюджет”, сподели тя.
“Най-важното е обвързването на възнагражденията в определени сектори от средната брутна работна заплата. Управляващата коалиция има консенсус по този въпрос и такава мярка ще залегне в Бюджет 2026. Ефектът ще бъде добър за бюджета”, смята Петкова.
Финансовият министър сподели, че коалицията е решила, че ще търси възможност за прилагане на това, което синдикатите и бизнесът искат - обща хоризонтална политика по доходите. “Ефектът ще бъде влошаване на бюджетното салдо с около 100 млн. евро, но ние ще търсим резерви”.
“По отношение на минималната работна заплата и нейната обвързаност със средната заплата ще очакваме диалогът ни в тази посока да продължи, за да стигнем до балансирано решение”, сподели Петкова.
Тя каза, че коалицията е решила мярката за СУПТО да отпадне, въпреки че нейната стойност е 320 млн. евро.”Такъв приход очакваше Министерството на финансите, но чухме какво казва бизнесът. Имаме предвид и това, че към настоящия момент в софтуерите на компаниите се извършва промяна с въвеждането на еврото, така че наистина това не е най-подходящият момент, но съм сигурна, че в партньорски диалог ще намерим компромисен вариант, за да вървим към изсветляване на икономиката”.
Коалицията е решила да предложи отпадането и на мярката за данъка върху дивидента, която е оценена на 340 млн. евро, каза финансовият министър.
Петкова сподели, че една от основните мерки, които МВФ е предложил, е увеличаването на осигурителните вноски за фонд пенсия с 2%, но от синдикатите са категорични, че трябва да се върви към 0%. Финансовият министър каза, че има възможност и тази мярка да отпадне.
Очаквайте подробности!
