На 30 ноември православните християни почитат паметта на св. апостол Андрей Първозвани – първия ученик, последвал Христос, и един от най-важните проповедници на ранното християнство. У нас празникът е известен като Андреевден и е свързан с редица обичаи, поверия и ритуали, които отбелязват „захранването на зимата“ и символичния стремеж към плодородие и здраве.
Кой е св. апостол Андрей Първозвани
Св. Андрей е брат на апостол Петър и произхожда от Витсаида, край Галилейското езеро. Първоначално е ученик на св. Йоан Кръстител, но след срещата си с Христос става първият, който Го последва – оттук и името Първозвани.
Апостолът посвещава живота си на проповедничество и според преданието достига до земите около Черно море и Балканите. Затова в българската традиция той е почитан като покровител и първопроповедник на християнството по нашите земи.
Св. Андрей приема мъченическа смърт в гръцкия град Патра, където е разпънат на наклонен кръст във формата на X, известен като „Андреев кръст“.
Легендата за св. Андрей в българските земи
Българската народна традиция пази интересна легенда за светеца. Според преданието той живеел сам в гората и един ден мечка му изяла вола. Андрей я укорил, след което животното коленичило и му позволило да го впрегне.
Така св. Андрей станал укротител на мечките и техен повелител. Оттук идват вярванията, че на Андреевден мечките „се раздвижват“, а зимният сезон започва наистина.
Традиции и обичаи на Андреевден
Най-разпространеният български обичай на 30 ноември е варенето на едри зърнени храни – най-често царевица, боб, жито, нахут или леща. Според поверието всяко зрънце трябва да набъбне, за да има берекет, здраве и плодородие през следващата година. Народът казва: „Колкото се умножава варивото, толкова да се умножи и доброто в дома“.
В миналото жените не са предели, не са тъкали и не са гасили огнището, за да не дразнят светеца и „мечките“.
На някои места се правят и малки ритуали за здраве – например да се даде лъжичка варена царевица на децата, „за да растат като нея“.
Какво не се прави на Андреевден
С традицията са свързани и няколко забрани:
Не се работи тежка и опасна работа, за да не се „разгневят мечките“.Не се мете, за да не се изхвърли късметът от дома.Не се дават вещи на заем, защото се вярва, че така човек „дава берекета си“.
Какво се яде на празника
Трапезата е постна, тъй като Андреевден попада по време на Коледните пости. Най-важното присъствие е варивото – символ на растеж и изобилие.
Обичайни ястия са:
варена царевицаварен боб или житопостни сармитиквапечени или варени кестенипостна питка
Някои семейства раздават от варивото на съседи за здраве и благоденствие.
Кой празнува имен ден на 30 ноември
На Андреевден празнуват всички, носещи имена, свързани с Андрей: Андрей, Андрея, Андреан, Андреана, Андриан, Андриян, Андриана, Андрес, както и в някои региони Еньо, Енчо, Ена.
