Днес програмата „За жените в науката“ на L’Oréal и ЮНЕСКО отбеляза своята 15-годишнина в България с първата по рода си панелна дискусия в Българската академия на науките – вдъхновяваща среща между четири български жени иноватори, чиито смели идеи вече очертават нови посоки за развитието на модерната наука и за по-добро качество на живот. Тяхното общо послание беше, че когато жените водят, науката става по-смела, по-прецизна и по-близо до хората.
Разговорът показа в каква посока се движи науката днес – към по-умни технологии, по-дълбоко разбиране на човешкото здраве и по-устойчиви решения за бъдещето, но и подчерта, че жените са двигател на тази промяна. Именно затова и темата на дискусията беше „Светът има нужда от наука, а науката – от жени“ и постави акцент върху невидимите бариери пред жените учени и върху това как техните идеи, перспективи и подходи допринасят за развитието на ключови области като медицина, биотехнологии, енергетика и изкуствен интелект.В дискусията участваха четири български жени иноватори от различни научни и приложни области, които споделиха личния си път, научните си предизвикателства и визията си за бъдещето на науката. Сред тях бяха проф. Милена Георгиева, професор в Институт по молкулярна биология – БАН и съосновател на EPIX AI; доц. Елисавета Кирилова, научен секретар в Институт по инженерна химия – БАН и първият лауреат на програмата „За жените в науката“ в България (2011); д-р Росица Паунова, асистент и изследовател от МУ–Пловдив и лауреат на програмата (2023); както и Боряна Герасимова, основател и изпълнителен директор на Re:Gena.Д-р Росица Паунова, първият изследовател у нас, приложил AI в психиатричната диагностика, насочи разговора към една от най-тихите, но тежки теми в психиатрията – факта, че все още няма ясни биомаркери и ясно очертана „норма“ за мозъка. Тя разказа как с екипа ѝ комбинират функционален магнитен резонанс и алгоритми за изкуствен интелект, за да откриват ранни мрежови модели, свързани с когнитивен спад и тежки психични разстройства.
„Най-голямото предизвикателство е, че нямаме обективни маркери – а без тях диагнозата остава несигурна. Нашата цел е да направим психиатрията измерима и по-справедлива към пациентите“, каза тя и допълни, че науката и обществото често „живеят като два съседни свята, разделени от тънка стена“, а задачата на учените е „да превърнат тази стена в прозорец“ – нещо, в което жените с техните гледни точки и чувствителност имат ключова роля.В разговора Боряна Герасимова, предприемач в областта на здравните биотехнологии и пионер в прилагането на нутригеномиката у нас, насочи вниманието към нутригеномиката като „изключително силен инструмент за поддържане на добро здраве, професионални спортни успехи и превенция на заболявания“, но подчерта и голямото разминаване между науката и практиката. Тя припомни, че за последните 20 години знанията в генетиката са се увеличили над 200 пъти, докато часовете по генетика в университетите почти не са се променили, а това оставя лекарите претоварени и без достатъчно ресурс да следят експлозията от нови данни – включително във фармакогенетиката, където често се стига до нежелани реакции, които биха могли да бъдат предотвратени с предварително изследване.
„Нашият отговор е структуриран подход – качествени данни, анализ от подготвени специалисти, научни разработки, участие в български и европейски конференции и подкрепа за жени учени и техните изследвания“, каза тя и допълни, че науката става истински полезна, когато е видима, разбираема и приложима, а „науката има нужда от жените – от техните перспективи, от въпросите, които задават, и от смелостта им да търсят нови решения“.Проф. Милена Георгиева, един от водещите български учени в областта на епигенетиката и биологията на стареенето, говори за това как науката може да ни даде по-точна картина за нашето „биологично време“ – отвъд календара. Тя разказа как епигенетиката и изкуственият интелект вече позволяват да се откриват ранни сигнали за ускорено стареене и скрити здравни рискове, преди да се появят заболявания. „Бъдещето на здравето е в персонализираната превенция – науката трябва да стигне до всеки човек по разбираем и полезен начин“, подчерта проф. Георгиева. Доц. Елисавета Кирилова, учен и иноватор в устойчивите водородни технологии, говори за устойчивите водородни технологии като част от енергийния преход в България. Тя представи работата си по разработването на методология за проектиране на вериги за производство и дистрибуция на водород – от процеси като парен реформинг на метан и електролиза на вода до модели за мрежа от водородни зарядни станции. Тези изследвания са тясно свързани с Националната пътна карта за водорода 2025–2030 и показват как научните модели могат да се превърнат в основа за реални инфраструктурни решения.
Панелната дискусия предшества официалната церемония по връчване на националните отличия на програмата за 2025 г. и събра водещи български жени иноватори, които говориха за пътя от научните открития до реалните решения за хората.„За жените в науката“ е уникален за България и света проект. Той е и сред най-престижните научни конкурси у нас и се провежда в партньорство между Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Националната комисия за ЮНЕСКО в България и L'Oréal България от 2010 г. насам. Досега инициативата е отличила 42 изследователки, включително тазгодишните лауреатки, с общ награден фонд 210 000 евро, като насърчава развитието на жените в науката и популяризира техния принос към обществото.Събитието и програмата тази година се провеждат с медийната подкрепа на БНТ, БНР, Bloomberg TV, Стандарт, Труд, Мениджър, Cosmopolitan, GRAZIA, EVA, Glamour, Жената днес, Dir.bg, Novinite.bg, Jenite.bg, Woman.bg, Mika Magazine, сп. Наука, Econ.bg, Bela.bg, Code Health TV.Подробна информация за „За жените в науката“ е налична на официалния уебсайт на програмата: zajenitevnaukata.bg.
