Православната църква почита паметта на Свети Теодосий Търновски

На 27 ноември Българската православна църква прославя един от най-значимите духовни водачи на Средновековна България – Свети преподобни Теодосий Търновски. В църковния календар датата е отредена и за почит към Свети мъченик Яков Персиец и преподобни Паладий.

Свети Теодосий Търновски е ключова фигура в българската история и духовен живот през XIV век. Родом от Търновград, той започва монашеския си път в манастира "Свети Николай" край Видин, но скоро търсенето на по-дълбоко познание го отвежда обратно към столицата и околностите ѝ.

Решаващ момент в живота му е срещата с прочутия исихаст Григорий Синаит в манастира в Парория (Странджа). Под негово ръководство Теодосий усвоява исихасткото учение за молитвеното безмълвие и единение с Бога. По-късно, с подкрепата на цар Иван Александър, светецът основава прочутата Килифаревска школа, която се превръща в център на книжовността и православието.

Според житието му, Теодосий е бил ревностен защитник на каноничната вяра и активен борец срещу ересите – богомилството, адамитството и варлаамството. Земният му път завършва на 17 февруари 1362 година в Константинопол, но паметта му се чества и на днешната дата.

Днешният ден е посветен и на Свети мъченик Яков Персиец. Историята му е пример за покаяние и непоколебима вяра. Роден в християнско семейство в Персия, Яков се издига високо в царския двор, но за да запази позициите си, първоначално се отрича от Христос и участва в езически ритуали.

След укорително писмо от майка си и съпругата си, той осъзнава греха си и публично се връща към християнството. Това разгневява персийския владетел, който го подлага на жестоки изтезания. Според църковните предания, тялото му е било разсечено на части, но той не се е отказал от вярата си до сетния си дъх.

В българския фолклорен календар днешният ден е свързан с редица забрани и вярвания, които целят предпазване от беди.

Според народните поверия, на този ден не трябва да се използват остри предмети като ножове, ножици или игли, за да не се "нарече" злополука. Жените избягват да шият и плетат, като се вярва, че това би "зашило" късмета на дома.

Съществува и обичай да се отправят молитви към светците преди дълъг път, тъй като се смята, че те закрилят пътуващите. Друго вярване гласи, че ако човек застане срещу силен вятър на този ден, той ще "отнесе" всичките му грижи и неволи.