България заделя 19,77 процента от своя Брутен вътрешен продукт (БВП) за социални помощи и подпомагане, съобщи БГНЕС, позовавайки се на данни от Евростат. Този показател поставя страната ни значително под средното ниво за Европейския съюз, където социалните разходи достигат приблизително 27 процента от БВП.
Въпреки увеличението на средствата, България все още не попада в групата на държавите с високи разходи в ключовите сектори като пенсионно осигуряване, здравеопазване, помощи за безработица и подкрепа за хора с увреждания.
Статистиката очертава сериозни различия в рамките на Съюза. Най-щедрите социални системи функционират във Финландия, Франция и Австрия, като всяка от тези държави отделя около 32 процента от икономиката си за социална защита.
На противоположния полюс е Ирландия с едва 12 процента. Експертите обаче уточняват, че този нисък процент се дължи на специфичната демографска структура с по-младо население, както и на изкривяването на БВП от дейността на големите мултинационални компании, които използват страната заради благоприятните данъчни условия.
Структура на разходитеПенсиите продължават да бъдат най-голямото перо в социалния бюджет на Европейския съюз, като поглъщат общо 2 трилиона евро. След тях се нареждат:
Здравеопазване и болнични грижи – близо 1,5 трилиона евро;
Семейни и детски помощи – около 0,4 трилиона евро;
Подкрепа за хора с увреждания – 0,3 трилиона евро.
В разбивка по държави, Австрия отделя най-много средства за пенсии (14,7 процента от БВП), следвана плътно от Италия и Финландия. При разходите за здравеопазване лидер е Германия с 9,9 процента, докато Франция държи първото място при помощите за безработица с 1,75 процента от БВП.
Жилищна криза и догонващ растежЛипсата на достъпни жилища се очертава като един от най-сериозните проблеми в Общността. Въпреки това, разходите за жилищна подкрепа остават сравнително ниски, като лидер отново е Финландия с малко под 1 процент от БВП.
Данните показват интересна тенденция на наваксване при страните от Източна Европа. През изминалата 2024 година Естония е регистрирала най-бързия ръст на социалните разходи в целия ЕС – близо 20 процента. Според икономическите анализи обаче, това увеличение се дължи основно на индексации заради високата инфлация, а не толкова на реално разширяване на социалната политика. Значителен ръст отчитат също Хърватия (18 процента) и Румъния (17,5 процента).
