Министри от широк кръг държави се събраха в Белем за COP30, използвайки съвместната поява, за да лобират за глобален план, който постепенно да изведе света от въглищата, петрола и газта. Представители на държави като Германия, Колумбия, Великобритания и Кения стояха редом с климатичната пратеничка на Маршаловите острови Тина Стеге, която призова за общи усилия – дух, който тя сравни с бразилската концепция Mutirao – за създаване на пътна карта за прехода от изкопаеми горива. Колумбия активно търси подкрепа за включване на такъв план във финалния документ на COP, като преговарящи посочват, че около 80 държави вече подкрепят идеята. Макар концепцията да се базира на постигнатото на COP28 в Дубай, ускоряващото се нарастване на емисиите и влошаващите се климатични показатели засилват опасенията, че разговорите между почти 200 нации все още не отразяват нужната спешност.
Тази година срещата се разглежда като повратна точка за изпълнение на предишни обещания, а не просто за нови ангажименти. Основното напрежение е свързано с целите за намаляване на емисиите, които страните трябваше да представят по Парижкото споразумение. Анализи показват, че дори всички страни да изпълнят ангажиментите си, глобалните температури ще надхвърлят пределa от 1,5 градуса по Целзий, договорен преди десетилетие. Настоящите прогнози сочат покачване с 2,6–2,8 градуса до края на века – ниво, което учените предупреждават, че би довело до опасни и необратими климатични последствия.
COP30 публикува проектодокумент с няколко възможни пътища, включително годишни проверки на напредъка и колективна пътна карта за постепенното премахване на изкопаемите горива. Климатични експерти оценяват първия проект като необичайно ясен, което дава реален шанс на домакина да постигне значим политически резултат.
Тина Стеге предупреди, че съществуващите препратки към прехода от изкопаеми горива остават слаби и се представят като опционален текст. Подобни опасения изрази и Яну Ковалциг от "Оксфам" Германия, посочвайки, че предложенията не отразяват разликата между необходимите намаления на емисиите и реалните ангажименти на страните. Коалицията за твърд план за изоставяне на изкопаемите горива очаква съпротива от големи производители като Саудитска Арабия и Иран.
Друг ключов въпрос е финансирането. Развиващите се държави предупреждават, че адаптацията към климатичните промени става непосилна без значително увеличение на помощта. Министърът на околната среда на Сиера Леоне Джиу Абдулай заяви, че страните, изложени на наводнения, бури и покачващи се морета, се нуждаят от средства, които надвишават националните им бюджети. Според доклад на ЮНЕП развиващите се държави ще се нуждаят от около 310 милиарда долара годишно до 2035 г. за справяне с влошаващите се климатични въздействия.
Представители на малките островни държави изразиха подобно разочарование, като подчертаха, че климатичното финансиране не е благотворителност, а задължение на големите емитенти. Проектът на COP30 предлага тригодишен план с ясни очаквания за приноса на по-богатите страни и предложение за утрояване на текущата цел от 40 милиарда долара годишно за адаптация. Германия, най-големият донор на фонда за адаптация, обяви допълнителни 60 милиона евро на срещата тази година.
Още един спорен момент е връзката между климатичните мерки и световната търговия. Някои страни се опасяват, че новите политики – като данъци за въглерод или строги зелени стандарти – могат да се превърнат в търговски бариери, засягащи непропорционално развиващите се икономики. Китай и Индия настояват за изрично противопоставяне на такива мерки, докато ЕС отстоява своята позиция. Проектът предлага възможни решения, включително годишна среща на ООН за преглед на правилата за климатична търговия или нов форум за оценка на икономическите ефекти.
Съединените щати, въпреки че са вторият най-голям замърсител, не присъстваха на тазгодишната среща, което бе отбелязано от много делегати. Очаква се финалните дискусии да продължат до постигането на съгласие относно пътната карта за прехода от изкопаеми горива, за която страните обещаха още преди години.
