Политическият анализатор Георги Харизанов определи ситуацията около „Лукойл“ като временно стабилизирана пред БТВ. Двамата с журналиста Веселин Стойнев коментираха горещата тема. Харизанов бе категоричен:
„До момента добре. Утре е нов ден – може да е различно, но до момента добре.“
След санкциите на САЩ срещу „Лукойл“ и свързани дружества основният риск беше рафинерията да остане без банкови услуги и да спрат разплащанията, което би блокирало доставките на горива. Дерогацията от Великобритания и очакванията за подобна стъпка и от САЩ дават възможност компанията да продължи да работи, а пазарът да остане спокоен – поне в близките месеци.
Журналистът Веселин Стойнев посочи, че така „временното решение“ този път идва отвън – под външен натиск и в много кратки срокове – но за момента избягва най-лошия сценарий:
„Поне засега стоте тояги не сме ги изяли. Добро попадение е изборът на председателя на НАП Румен Спецов за особен управител, но това назначение не може да се обжалва, което прави решенията на този управител окончателни.“
Според закона се изисква човек с опит в дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, а Спецов е данъчен и финансов експерт, но Харизанов защити решението с аргумента, че санкциите целят контрол върху финансовите потоци, а не върху производството на горива:
„Смисълът на санкциите е да не стигат средства от търговската дейност до компанията майка, които биха били използвани от Москва за финансиране на войната. В този смисъл шефът на НАП е добра гаранция за контрол на паричните потоци“, смята експертът.
Веселин Стойнев обаче подчерта, че така законът на практика се нарушава още с първото назначение по новите правила.
И двамата подчертаха, че рафинерията е частна собственост на руска компания и България действа в триъгълник: национален интерес – европейска и евроатлантическа солидарност – санкционен режим.
„В този триъгълник точно какво може да решава България? Нека поне направим необходимото хората да имат горива на добра цена“, каза Харизанов.
Стойнев предупреди, че промени в закона, които позволяват на държавата да се разпорежда с активи без съдебен контрол, могат да доведат до тежки финансови последици в бъдеще – подобно на казуса с руските реактори за АЕЦ „Белене“, но с много по-висока цена.
