Над 80% от туристическите маршрути в българските планини остават в лошо състояние. От 30 000 километра обща туристическа мрежа в страната едва 5000 километра са изцяло обновени, показват данните на Българския туристически съюз. Заради огромната територия, която обхващат, обновяването на пътеките отнема време и ресурси.
"Обикновено проблемите с маркировката стават често част и от нашите проблеми. Всяка година провеждаме по няколко спасителни операции за извеждане на хора от трудна ситуация, попаднали в бедствено положение поради липса на маркировка или некачествена такава," заяви Георги Ботев, парамедик и планински спасител в ПСС-Благоевград, цитиран от БНТ.
В планините след намаляване на пашуващите животни избуява нова растителност и нови клекове. Дивите животни променят често действащите пътеки и създават нови, обикновено водещи до дерета с водоизточници. Туристите често се объркват и тръгват по такива пътеки, което ги отвежда в труднодостъпни терени.
Допълнителен проблем е липсата на връзка с мобилните оператори в планината. Когато туристите използват навигационни устройства, свързани с интернет, и изгубят обхват на оператора, те губят и навигацията си. "Тази година вече имаме две акции, проведени за помагане на изгубени туристи," посочи планинският спасител.
Опасни райони в РилаНай-опасните са районът над Рилски манастир - Дългият рид и района на връх Равнец над Карталска поляна, където липсва маркировка между горна лифтова станция Е4. Това е много посещаван маршрут и много важен за туристите.
"През зимата стълбовата маркировка е доста зле, вече падна сняг. Коловете са изпочупени, липсват табели, доста трудно става ориентирането," обясни Ботев. Той препоръча на туристите, които се движат през зимата, да бъдат много внимателни и добре оборудвани. Желателно е да си наемат планински водачи, които освен че ще помогнат в ориентацията им, ще им разкажат доста за върховете и района.
Съвети за безопасностПланинският спасител даде основни съвети на желаещите да направят планински преход през зимата. Туристите трябва да се информират за маршрута, който желаят даминат. Желателно е да се тръгва по-рано през зимата, за да има повече време, ако се случват непредвидени обстоятелства - разваляне на времето или затруднено придвижване поради снежни условия или заледени пътеки.
Екипировката трябва да бъде зимна. Трябва да се използват добри навигационни уреди, които имат задължително резервни батерии. "Често се използват обикновените телефони, но в планината, когато губят обхват, батерията им се разходва доста по-бързо и в един момент се оказва, че човекът освен че няма навигация, няма и възможност да се обади, за да съобщи, че има проблем," предупреди Георги Ботев.
Спасителят препоръча винаги да се носи резервна батерия или резервен телефон, който да служи само за комуникация. Вече започва да се стъмва по-рано, затова трябва да се носят и осветителни тела.
