След приватизацията на „Нефтохим“ в края на 90-те години държавата запазва т.нар. „златна акция“, която дава блокиращи права върху ключови решения, и през 1999 г. неин носител става Спас Гърневски като представител на държавата в „Лукойл Нефтохим“. В този период той участва в надзорните механизми на рафинерията, като ролята му е да защитава държавния интерес в предприятието. На 28 февруари 2000 г. Гърневски подава оставка от поста, заявявайки, че решението не е резултат от натиск, а от стремеж политическото влияние да бъде отделено от икономическото управление.
