Българските домакинства са понесли втория най-голям удар в Европейския съюз по отношение на поскъпването на природния газ през първата половина на 2025 година. Това показват окончателните данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани днес. Докато средно за Европа цените на синьото гориво се успокояват и дори намаляват, в България тенденцията е обратна, въпреки че номиналната цена остава под средноевропейската.
Този ръст контрастира рязко с общата картина в ЕС, където средната цена на газа е спаднала с 8,1% до 11,4 евро за 100 киловатчаса. В България цената е достигнала 7,65 евро за 100 киловатчаса, което все още е с 33% по-ниско от средното за съюза, но темпът на поскъпване е тревожен сигнал за пазара.
Най-евтин газ в ЕС плащат в Унгария (3,1 евро), Хърватия (4,6 евро) и Румъния (5,6 евро), докато в Швеция цената е рекордните 21,3 евро – близо три пъти по-скъпо от България.
Токът у нас – три пъти по-евтин от германскияПри електроенергията България запазва позицията си на една от страните с най-ниски цени в целия Европейски съюз. Родните домакинства плащат средно 13,0 евро за 100 киловатчаса.
За сравнение, домакинствата в Германия плащат най-скъпия ток на континента – 38,4 евро за 100 киловатчаса, следвани от Белгия (35,7 евро) и Дания (34,9 евро). По-евтин ток от българите плащат единствено в Унгария (10,4 евро) и Малта (12,4 евро).
Скритата картина: Какво можем да си купим?Експертите на Евростат обаче правят важно уточнение, което често убягва в сухите класации – сравнението по Стандарт на покупателна способност (СПС). Този показател измерва колко реално тежи сметката за ток върху бюджета на едно домакинство спрямо доходите му.
Когато се приложи този филтър, картината се преобръща. "Евтиният" ток в Чехия и Полша се оказва най-тежък за плащане от местните граждани (над 34 пункта по СПС). България също губи предимството си на "най-евтина" страна, като се нарежда в средата на таблицата по достъпност. Най-леко понасят сметките си жителите на Малта, Унгария и Финландия, където високите доходи компенсират цените.
Край на субсидиитеДанните на Евростат разкриват и друга тенденция – правителствата в Европа масово премахват енергийните помощи, въведени по време на кризата през 2022 година. Делът на данъците и таксите в крайната цена на газа се е увеличил до 31,1%, което е ясен знак за нормализиране на пазара и оттегляне на държавната подкрепа.
