В България се очертава всичко по-ясен образ на една друга действителност — не само на растящите градове, но и на изчезващите малките градове и общини, чието население се топи, инфраструктурата — изнемогва, а животът — става все по-труден. Това са местата, които някога са били живи -с училища, магазини, транспорт и обещания за бъдещето, но сега усещат вакуума на демографската криза: всички по-малко млади хора, всички по-средна възраст, всички по-тънък социален слой. В тази статия коментираме защо се създава този вакуум, какви са последствията за училищата, здравеопазването и транспорта и как изглежда ситуацията към 2025 г.
Демографията: спад, застаряване, концентриране
Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души — със спад от около 8 121 души (-0.13 %) спрямо 2023 г
Средната възраст на населението е 45.3 години; в градовете – 44.5 г., в селата – 47.6 г.
Приблизително 58,5 % от населението са в трудоспособна възраст, 26,4 % — над тази възраст, и 15,1 % — под трудоспособна възраст.
Териториалният дисбаланс: Северозападният статистически район е най-малко населен (около 10,2 % от населението) и показва сред най-силните спадове.
Демографските процеси в общините: естественият прираст е положителен само в 6 общини; за огромна част от общините е налице спад.
Последствия за малките и средни градовеКакво означава всичко това на практика? За градовете извън големите агломерации това води до:
Миграция на младите към големите градове и страната;
Намалена работоспособна сила, която затруднява местната икономика и привличането на инвестиции.
Вследствие – топене на населението, затихване на публичния живот, унасяне на инфраструктурата.
Училищата и образованието
Един от най-видимите прояви на демографския вакуум се случва в образованието:
До 2025г. над 1 400 училища в България са закрити
От 1991г. до днес са закрити около 1 435 училища — основно в малките населени места.
Образователната инфраструктура е „оптимизирана“ — малки училища, особено в села и малки градове, често са трансформирани или закрити.
Предложена е забрана за закриване на училищата, когато те са единствени в населеното място — като признание за чувствителността на ситуацията.
Какво означава това за мястото?
Родителите, които остават, започват да мислят за преместване към по-големи центрове, заради липсата на училище или защото след първи-втори клас децата трябва да ходят в друго населено място.
Учебният ден се усложнява: транспорт до училище, по-дълги маршрути, неравномерни условия.
Намаляващата училищна мрежа е сигнал за дълбокото изтъняване на местната социална тъкан и отлив на поколението.
Община Каварна
В община Каварна е обсъждано закриване на две начални училища — „Начално училище „Братя Миладинови““ в град Каварна и „Начално училище „Христо Ботев““ в село Септемврийци, спечелени малък брой ученици.
Това е показателно за функционирането на демографския спад: всички по‑малко деца → под училище риск → семейството може да се преместят → затихване на общността.
Област Добрич
В област Добрич са закрити близо 50 училища — учебни заведения в малки населени места, включително села като Орлова могила, Владимирово, Стефан Караджа и др.
Това показва, че проблемът не е само в „много отдалечени“ села, а и в по‑общински центрове, които губят училища и с тази част от социалната структура.
Населени места без жители
Според данни на Националния статистически институт (НСИ), към края на 2024 г. в България са 199 населени места без нито един жител
Това е крайно проявление на демографския вакуум — не просто спад, а почти пълно обезлюдяване на някои селища.
Здравеопазване и социални услуги: усещане за изоставяне
Когато населението намалява и застарява, структурирайте здравеопазването и социалните услуги са под сериозен натиск:
В един анализ се посочва, че към 2040 г. България трябва да замени приблизително половината от сегашните си лекари, поради пенсиониране — особено критично за малките и отдалечени общини.
В районите с отрицателен естествен прираст и миграция, остават предимно възрастни хора, чиито нужди се увеличават, а ресурсите — се увеличават.
Отдалечеността, намаленият транспортен достъп и по-тънката медицинска инфраструктура създават ситуацията още по-уязвима.
Конкретно в градовете под натиск:
Болниците и медицинските кабинети могат да не обслужват достатъчен брой пациенти, за да бъдат устойчиви.
Социалните услуги (домове за възрастни, помощни социални центрове) се натоварват с по-възрастно население и често са лишени от кадри или финансиране.
Транспортът до медицински центрове — особено във вечерните часове или в района с лоша инфраструктура — се превръща в пречка.
Транспорт и инфраструктура: свързаност, която се къса
Свързаността е ключов фактор — но в градовете където населението се топи, тя често е компромисна:
С намаляването на броя на хората и спадащата му двигателна сила, автобусните линии могат да бъдат спрени или обслужвани по-рядко.
Железопътните често връзки са по-слаби, ремонтите — отлагани, което прави мобилността по-ограничена.
Децата и възрастните трябва да пътуват до по-големи центрове за училища, здравеопазване, административни услуги — което увеличава нуждата от транспорт, но и разходи.
Следствия:
Малките градове стават всички по-отдалечени — не физически, но „социално“ и инфраструктурно.
Младите хора, които могат да избират, често се преместват към места с по-добра познаваемост и повече възможности.
Общинските бюджети — с по-малко население — имат по-ограничени средства за подкрепа на инфраструктурата и транспорта, които задълбочават отражението на демографския спад.
Какво може да се направи — и защо е важно
„Спящият град“ не е обречен по презумпция на изчезване, но за да се спре процесът и да се предотврати загубата на работоспособност, с необходимите активни мерки:
Подкрепа за образователна мрежа в малките градове — фиксиране или изграждане на училища и детски градини, които са ключови за задържане на семействата.
Инвестиции в здравната инфраструктура — медицински кабинети, мобилни услуги, транспорт до болници, ангажираност с възрастното население.
Подобряване на транспортната връзка — редовни автобусни линии, обновяване на пътищата, стимули за използване на транспорта.
Привличане на млади хора и семейства — чрез жилищни стимули, работа на разстояние, развитие на местен бизнес, подобряване на подобряването на живота.
Политики за регионалното развитие , които признават, че демографският проблем не е само числов, а включва инфраструктура, услуги и социална тъкан.
Малките градове и общини в България се намират в ситуация, която може да бъде описана като „спяща“ — не защото нямат живот, а защото животът там се свива, изтънява и губи динамика. Демографският вакуум — комбинация от спад, миграция и застаряване — създава структурни проблеми: училищата затварят, услугите намаляват, транспортът става по-оскъден. Но това не означава, че перспективата липсва — обратното: именно там, където се разчита на активност, иновации и устойчивост, може да се създаде нов модел за бъдещето. За целта е нужно да бъдат видени и чути тези „спящи“ градове — не като мъртви сили, а като предизвикателство за действие.
