"Хората, които създават богатство, не трябва да се радват на бюджета за 2026 - бизнесите, които създават стойност, и хората, които работят и пълнят хазната, ще плащат повече", казва икономистът Петър Ганев пред ДВ.
ДВ: Разбрахме за възмутителния свръхляв първи евробюджет, но да обърнем въпроса: кои трябва да му се радват, включително на непомерните държавни разходи?
Със сигурност хората, които в България създават богатство, не трябва да му се радват. Това са бизнесите, които инвестират и създават стойност, и хората, които работят и пълнят хазната. Тези две групи ще платят повече в бюджета за 2026 година. Чиновниците и наетите в публичния сектор, които получават гарантиран ръст на възнагражденията, както и политиците, които използват бюджета за печелене на власт, със сигурност могат да му се радват. Отново най-скъпите ведомства, а това са силовите министерства, ще получат най-голямо увеличение. Тук има политическа сделка , а не икономическа логика.
ДВ: Понеже винаги търся „алтернативна гледна точка“: можеш ли да обясниш накратко как ще пострадаме от тия големи харчове и евентуални заеми в, примерно, средносрочен план? Кога ще „платим сметката“ – през 2027 ли?
"Политиците вярват, че можеш да изместиш плащането на сметката"
Бюджетът не е като нагорещен котлон. Може и да не се опариш на секундата, ако постъпиш глупаво. Политиците вярват, че можеш или да изместиш плащането на сметката далеч напред във времето или просто да обвиниш някой друг. Ние все още сме далеч от ситуацията на Румъния – те отдавна са в прекомерен дефицит и с дълг от близо 60% от БВП, тоест е на ръба да мине Германия по ниво на дълга.
И въпреки това, не трябва да забравяме, че сме в най-тежкия период по отношение (като продължителност и дълбочина) на бюджетния дефицит от въвеждането на борда и стабилизирането на държавните финанси в края на 1990-те години. Когато си изправен пред десетилетие на бюджетен дефицит, при това с влошаваща се траектория, това означава само едно – вдигане на данъци и повишаване на дълга, съответно на разходите за лихви. Първата стъпка в данъците е вдигането на осигуровките, но без промяна в разходната политика тази стъпка ще бъде последвана от още подобни. Въпреки повишените данъци, бюджетният дефицит ще остане голям и дългът ще отиде нагоре – над 35% от БВП към 2028 г. и над 40% от БВП след 2030-та.
Поколението „плосък данък“ (всички под 40-45 годишна възраст), което влезе на пазара на труда в среда на ниски данъци и свиване на публичния дълг, сега ще се озове в обратната ситуация – покачващи се данъци и повишаване на дълга. И само един пример за тежестта на лихвените плащания: много се изговори за предвидените разходи в размер на близо 1 млрд. евро за съдебната власт през 2026 година. Е, разходите само за лихви по държавния дълг ще минат границата от 1 млрд. евро през 2026 г., тоест ще „бият“ цялата съдебна власт. И се очаква да се удвоят до края на десетилетието.
ДВ: Какво би променил в проектобюджета, ако беше на мястото на финансовия министър Теменужка Петкова?
Отмяна на автоматизма за увеличение на заплатите в публичната сфера
В държавния бюджет има хиляди детайли, но има и няколко големи маркера, които могат да се следват и да гарантират стабилни финанси и спокойствие по отношение на данъчната тежест. Основният такъв е нивото на преразпределение през бюджета, т.е. колко харчи държавата. България традиционно, т.е. две десетилетия преди пандемията, харчи под 40% от БВП през бюджета, като тук влиза НОИ, здравната каса, общини и въобще всичко. Когато си под 40-те процента, бюджетът се връзва и оставаме с най-ниските преки данъци в региона. В момента финансовият министър предлага бюджет с разходи в размер на над 45% от БВП. Това е причината да има дефицит и да се вдигат данъци.
Така че първо бих направил бюджет с разходи до 40% от БВП. Това би означавало например отмяна на автоматичните механизми за увеличение на заплатите в публичната сфера и ревизиране на рекордните разходи за персонал в бюджета – за пръв път през 2025 и 2026 година над 10% от цялата икономика ще отиде за заплати в публичната сфера.
На второ място бих заложил реалистични приходи от ДДС, защото в момента те са написани така, че да се върже някаква рамка с 3% дефицит. Приходите от ДДС в България никога не са минавали границата от 10% от БВП. За 2025 г. ги заложиха в размер на 11,5% от БВП, за да се върже някаква рамка, а днес вече признават, че реално ще бъдат 9,8% от БВП. За 2026 г. са ги заложили в размер на 12,5% от БВП. Тези допълнителни 2,5% са фалшиви, те никога няма да се съберат.
И на трето място бих търсил мерки, които да дадат импулс на икономическия растеж. Данъчен стимул за инвестиции и развойна дейност би дал глътка въздух на компаниите и възможност да отключат допълнителен потенциал. Преход от централизирана общинска програма за инвестиции към повече собствен ресурс и правомощия на местните власти би дал стимул на общините да работят за подобряване на бизнес средата и привличане на инвеститори , както и да имат ясен ангажимент за инвестиции в качество на живот в регионите.
ДВ: Защо не бива да вдигаме данъците? Защо трябва нашият модел да е различен от този на западните страни?
"Това със сигурност не е пътят, който ще ни направи по-богати"
Защото е заблуда, че вдигайки данъците и преразпределението, ще платим цена, но насреща ще получим по-добри публични услуги и въобще по-добро качество на живот. Двете неща нямат пряка връзка. Политическата и бюджетна реалност у нас в момента е, че вдигаме данъчната тежест на работещите, за да платим политическите сделки на властта. Не знам дали това е цената на политическата нестабилност от последните години – един вид „ще си платите, за да има правителство в тази среда“, но със сигурност това не е пътят, който ще ни направи по-богати.
Интересно е, че точно когато приближихме границата от 70% от средноевропейското ниво (по класическия показател БВП в паритет на покупателна способност) и социалната динамика в обществото започна да се променя (например се обърна миграцията), поставяме под въпрос икономическия и данъчен модел, който ни изведе от кризата в края на 1990-те и ни позволи да минем през две десетилетия на изпреварващ растеж.
ДВ: Каза, че сме в най-тежкия си фискален период от поне 25 години. Няма ли вече десни политици, които да търсят промяна в тази траектория? И възможно ли е въобще да излезем от тази каша, без да стигаме до сценария на Румъния?
Хубаво е политиците да знаят, че една бюджетна криза обикновено води до смяна на властта. В същото време, управлението навреме на проблемите с държавните финанси носи потенциал да бъде фактор за политическа стабилност. На пръв поглед изглежда, че политическото мнозинство е взело завоя към по-разхлабена фискална политика – 3-те процента дефицит вече са своеобразен успех, а преди пандемията се разглеждаха като провал. Не е за подценяване обаче силната обществена реакция срещу идеите да се покачва данъчната тежест.
Големият риск за България
На този етап икономическият растеж може и да ни извади (частично) от блатото. Когато икономиката расте, е много по-лесно да намериш мерки за консолидация на бюджета. Дори задържането на ръста на разходите понякога е достатъчно, ако в същото време икономиката „догони“ държавните финанси. Големият риск обаче е, ако дойде криза и те завари във вече лоша форма и с голям дефицит. Тогава сценарият на Румъния може да се развие много бързо, а политическата цена безспорно ще бъде много висока.
Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Ганев е бил председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г. Автор е на множество статии с икономическа тематика. С него разговаря Ивайло Цветков.
Интервю на Ивайло Нойзи Цветков
