Предстои да се изготви проект за нов тип стратегически лечебни заведения във всеки областен град. Тези болници ще разполагат с еднаква апаратура и еднакво развити специалности, за да гарантират равен достъп както до качествено здравеопазване, така и до специализация. Това съобщи председателят на парламентарната комисия по здравеопазването проф. Костадин Ангелов пред журналисти.
Новината беше обявена в рамките на дискусията „Национален диалог за бъдещето на специализацията в системата на здравеопазването в Република България“, провела се в Народното събрание.
"Този проект в момента се обсъжда и предстои в най-скоро време да бъде публикуван, като го обсъждаме с идеята да се намалят различията в достъпа до качествено здравеопазване в цялата държава," поясни проф. Ангелов.
Гаранции за заплатите и липса на кадриПроф. Костадин Ангелов коментира и ключовия въпрос за възнагражденията. Той потвърди, че има политическо решение предвидените за следващата година 260 милиона евро за основни възнаграждения на лекари, фармацевти и специалисти по здравни грижи да бъдат осигурени. Той подчерта, че тези средства ще бъдат гарантирани чрез промени в Закона за лечебните заведения, а не през клинични пътеки.
Заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков очерта мащаба на кадровия проблем. Той съобщи, че през последните 11 години броят на младите лекари до 35-годишна възраст се е увеличил до близо 6 000 души, или почти 20% от всички лекари у нас.
Въпреки това, от 5 024 специализанти в момента, 73% са концентрирани само в четири области – София, Пловдив, Плевен и Варна. В останалите области делът им е под 1.4%.
Гледната точка на болниците и специализантитеПредставителите на болничните асоциации изразиха притесненията си. Д-р Неделчо Тотев, председател на Националното сдружение на общинските болници, заяви, че те са „най-потърпевши от кадровата криза“ и че дебатът е закъснял. Според него, обещаните 260 милиона евро могат да доведат до сериозен проблем и напрежение между старите и младите лекари, ако не бъдат правилно разпределени.
Венелина Милева от Националното сдружение на частните болници допълни, че дебатът погрешно се е концентрирал само върху парите. "Има десетки места с високи заплати, но с липса на кандидати, което е сигнал," каза тя, настоявайки за промяна в качеството на обучение и провеждането на конкурсите.
Представители на младите лекари от Инициативния комитет „Бъдеще в България“ също взеха думата. Калина Божилова настоя за обновяване на учебните програми, ефективен контрол върху обучението и ясни критерии за акредитация на базите.
Василена Димитрова от същия комитет изрази съмнение, че присъстващите на дискусията доволни специализанти са „подбрани“ от болничните асоциации. Тя повдигна въпроса за остойностяването на лекарския труд в клиничните пътеки и заяви, че липсата на кадри в общинските болници се дължи на лошо заплащане, лоши условия или лош мениджмънт.
Дискусията приключи с коментари от представители на различните парламентарни групи, които изразиха готовност за съвместна работа и законодателни промени за подобряване на условията за специализация.
