Бюджетът за 2026 г. не ограничава, а увеличава потреблението. Вместо да охлажда икономиката, той я подгрява. Това казват в своя позиция от ИС на ДСБ, изпратена до "Епицентър.бг".
Ето какво още пишат в своя партиен документ от опозиционната ДСБ:
:Министерството на финансите представя бюджета за 2026 г. като балансиран и съвместим с правилата на ЕС. На хартия дефицитът е 3% от БВП, държавният дълг – 31%, а растежът – 2,7%. Зад тази номинална стабилност обаче стоят системни грешки, които подкопават устойчивостта на публичните финанси.
1. Оптимистични прогнози, прикриващи реалния риск
Министерството на финансите залага инфлация 3,5% и реален растеж 2,7%, въпреки че през 2025 г. икономиката се разширява основно заради поскъпването на стоките и услугите. Въвеждането на еврото и ръстът на заплатите ще задържат инфлацията около 4–4,5%. Така се подценяват бъдещите разходи и се поддържа илюзия за стабилен дефицит. Това дава възможност да се отлагат разходи и след това да се отпускат допълнителни средства, което ще изтласка реалния дефицит над отчетеното ниво.
2. Приходи на ръба на реализма
Очакваното увеличение на приходите с 12% спрямо 2025 г. предполага 3 млрд. лв. повече събираемост – нещо непостигано при слаб растеж. Новите мерки – двойно по-висок данък върху дивидентите, по-широк контрол върху рисковите стоки и е-системи – ще дадат ефект едва след средата на годината. Приходният план изглежда свръх оптимистичен и вероятно ще се балансира чрез еднократни постъпления и счетоводни маневри, както стана през 2025 г.
3. Разходите – мотор на инфлацията
Бюджетът за 2026 г. не ограничава, а увеличава потреблението. Вместо да охлажда икономиката, той я подгрява.
Заплати: увеличение с 5% за всички в бюджетната сфера. При нисък растеж това означава, че държавата разширява реалния си дял в икономиката и натиска частния сектор да повишава заплатите след нея. Така се поддържа спиралата „заплати–цени“.
Пенсии: ново осъвременяване по швейцарското правило при вече над 20 млрд. лв. годишен разход. Дефицитът на ДОО надхвърля 6 млрд. лв., но правителството не предлага мерки за ограничаване. Всяко увеличение с 1% добавя около 200 млн. лв. към разходите.
Автоматична индексация: най-тежкият проблем. Механизмът за автоматично повишаване на минималната заплата (50% от средната) пренася инфлацията директно в бюджета. От 2026 г. минималната заплата скача с 18%, което увеличава всички индексирани плащания – обезщетения, социални помощи, пенсии. Натискът върху бюджета е 1,2–1,5 млрд. лв. годишно, без нови приходи.
Така държавата законово си гарантира, че ще харчи повече при всяка нова вълна на поскъпване. Вместо автоматичен стабилизатор, бюджетът се превръща в автоматичен ускорител на инфлацията.
4. Превишаване на законовия лимит
Разходите по КФП – 45,8% от БВП – нарушават чл. 28 от Закона за публичните финанси, който изисква, ако бъдат превишени, те да се върнат под 40% в рамките на три години. Средносрочната прогноза 2026–2028 г. обаче поддържа нива над 43%. Така изключението се превръща в правило, а законът – в декларация без сила.
5. Маскиран дефицит и „финансиране вместо разходи“
Министерството на финансите продължава практиката да отчита капиталови трансфери и вноски в държавни предприятия като „финансиране“. По европейската методология (ESA 2010) тези операции са разход. Ако бъдат прекласифицирани, реалният дефицит ще бъде между 3,5 и 4% от БВП, а не 3%. Така България рискува да влезе в еврозоната с номинално спазен, но фактически нарушен Маастрихтски критерий.
6. Дълг и лихви
Дългът остава под 60%, но расте прекалено бързо – от 24% през 2023 г. до близо 28–29% през 2026 г. Неясно защо в бюджета е посочено 31%. Това предполага скрит дългов буфер – емисии, които ще финансират бъдещи проекти без отчетност. Лихвените разходи ще нараснат с 400–500 млн. лв., което ще изисква нови заеми и ще поддържа натиск върху фискалния резерв.
7. Ефектът от еврото
Бюджетът не отчита ценовия ефект от въвеждането на еврото. Очакваният скок в цените от 1–1,5% ще увеличи номиналните разходи и временно ще свие приходите от ДДС, тъй като потреблението ще бъде изтеглено в края на 2025 г. Това може да доведе до временен ликвиден дефицит още през пролетта на 2026 г.
Заключение
Бюджет 2026 продължава модела на „управляем дефицит“ – номинално в норма, но реално подкопан от автоматично растящи разходи и прикрит дълг. Разходите за заплати и социални плащания вече поглъщат над половината от всички публични средства. В такава среда всеки номинален растеж ще бъде изяден от вътрешното потребление. България рискува да влезе в еврозоната с „европейски“ показатели само на хартия, но с реален дефицит и инфлационна инерция, характерни за хронично прегрята икономика.
Мерки:
Преди приемането на бюджета е необходимо публикуване на реална ESA-оценка на дефицита и независим стрес-тест на приходите и разходите. Без това България ще повтори 2025 г. в по-голям мащаб – с балансиран бюджет на думи и прекомерен дефицит на дела.
