Днес се навършват 36 години от повратния момент в новата българска история. На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, генералният секретар Тодор Живков беше освободен от поста си след 35 години начело на държавата. Събитието бележи началото на демократичния преход в България и края на 45-годишното социалистическо управление.
Смяната на властта се осъществи по безкръвен начин на Десетоноемврийския пленум. Искането за оставка беше организирано от член на Политбюро Петър Младенов и кандидат-член Андрей Луканов. Организацията на превата започна няколко месеца преди самото събитие, като ключова роля изигра позицията на Москва и съветския лидер Михаил Горбачов.
На 9 ноември 1989 г. - същия ден, в който падна Берлинската стена - на заседание на Политбюро Тодор Живков подаде оставка след натиск от съветското посолство и от негови близки съпартийци. Централният комитет на БКП прие оставката му на следващия ден и избра Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на партията.
Началото на променитеПленумът предложи на Народното събрание да освободи Живков и от поста председател на Държавния съвет на Народна република България. На 17 ноември, при първото заседание на парламента след пленума, предавано пряко по телевизията, Петър Младенов беше избран за председател на Държавния съвет.
Още на 18 ноември 1989 г. се проведе първият свободен митинг пред храм-паметника "Свети Александър Невски" в София, организиран от неформални организации начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност". В следващите дни и седмици хиляди българи излязоха по улиците на София, Пловдив, Варна и други градове, за да изразят желанието си за промяна.
Преходът към демокрацияСлед 10 ноември 1989 г. започнаха първите граждански прояви и създаването на опозиционни организации като Съюза на демократичните сили. България влезе в нова епоха - епохата на прехода към демокрация и пазарна икономика. Парламентът премахна от Наказателния кодекс текстовете, криминализиращи критиката към правителството.
Вълната на демократични движения, започнала с реформите на Михаил Горбачов в Съветския съюз и продължила с падането на Берлинската стена, достигна и до България. Натискът за промяна идваше както отвътре - от интелигенцията, нововъзникващите организации и самото партийно ръководство, така и отвън - от международната обстановка и промените в социалистическия лагер.
Историческо значение
Свалянето на Живков от власт се възприема като начало на българския преход към демокрация, наред с нежните революции в останалите страни от Източна Европа. Повече от три десетилетия по-късно 10 ноември остава повратна дата - моментът, в който България поема по пътя на демокрацията, с всички трудности, надежди и противоречия, които този преход носи.
От 1954 г. до 1989 г. Тодор Живков беше първи секретар, по-късно генерален секретар на БКП и фактически лидер на държавата. Управлението му съвпадаше с периода на Студената война и управлението на България по съветски модел - с централизирана икономика, еднопартийна система и силен идеологически контрол.
