Русия в момента има капацитет да извърши ограничен удар по територия на НАТО по всяко време, макар че дали ще го направи зависи най-вече от позицията на западните съюзници. Това заяви в интервю за „Ройтерс“ германският генерал-лейтенант Александър Золфранк.
Золфранк, който ръководи Обединеното командване на Германия и отговаря за отбранителното планиране на страната, обясни, че подобна атака би била малка по мащаб, краткотрайна и ограничена до определен регион близо до руската граница. „Ако погледнем настоящите способности и бойна мощ на Русия, тя може да започне малка операция срещу територия на НАТО още утре“, каза той. В същото време генералът подчерта, че Москва остава дълбоко ангажирана във войната в Украйна и засега няма ресурсите за по-широка офанзива.
Германският генерал припомни по-общите опасения на НАТО, че Русия може да възстанови достатъчно военна мощ, за да започне мащабна атака срещу съюза от 32 държави още през 2029 г., ако процесът на превъоръжаване продължи без прекъсване. От базата си в Северен Берлин Золфранк отбеляза, че въпреки загубите на руските сухопътни сили в Украйна, нейните военновъздушни сили, ядрен арсенал и ракетни възможности до голяма степен са запазени. Той добави, че макар Черноморският флот да е понесъл щети, останалите военноморски сили на Русия не са сериозно засегнати.
По думите му способността на Москва бързо да мобилизира сили и амбицията ѝ да увеличи армията до 1,5 милиона души правят сценария за ограничена атака напълно възможен. Золфранк уточни, че не смята подобен удар за неизбежен, но посочи, че той може да стане реалност в зависимост от вътрешните изчисления на Кремъл. Решението, подчерта той, би зависело от три ключови фактора: военната мощ на Русия, нейния боен опит и решимостта на ръководството. „Руски удар е в сферата на възможното. Дали ще се случи, зависи в голяма степен от нашето собствено поведение“, каза генералът, като подчерта значението на усилията на НАТО за възпиране.
Той обърна внимание и на продължаващите хибридни тактики на Москва, сред които кибератаки, кампании за дезинформация и навлизане на дронове във въздушното пространство на НАТО. Золфранк определи тези действия като част от „нелинейна война“, чиято цел е отслабване на съюза преди евентуална конвенционална конфронтация. „Руснаците наричат това нелинейна война. Това е война преди използването на традиционни оръжия. А заплахата с ядрено оръжие е война чрез сплашване“, обясни генералът. По думите му тези действия са предназначени да тестват решителността на НАТО, да всяват несигурност и да измерват реакцията на съюза.
Предупреждението идва на фона на промени в американското военно присъствие в Европа. Министерството на отбраната на Румъния потвърди миналата седмица, че Вашингтон намалява броя на войските си на континента, като американските власти уточниха, че това представлява прегрупиране, а не изтегляне.
Междувременно премиерът на Швеция Улф Кристершон призова европейските държави да се подготвят за дългосрочна изолация на Русия дори след края на войната в Украйна. В интервю за естонската телевизия ERR той заяви, че Европа трябва да остане бдителна и да продължи да укрепва своите отбранителни способности и конкурентоспособност. „Никога не сме имали по-голям контрол върху Балтийско море и това дразни Русия. Това е нашето море“, каза Кристершон, подчертавайки, че възпирането и ограничаването на руската подводна активност са ключови за регионалната сигурност.
Думите му съвпадат с позицията на президента на Естония Алар Карис, който определи руската агресия като „друг тип война“, изискваща Европа да се адаптира към новите хибридни заплахи. Премиерите на Норвегия и Финландия също посочиха Русия като основна заплаха за сигурността на Северна Европа, но увериха, че страните им са готови да реагират колективно при всяка провокация.
