Европейският център за транспортни политики изразява своето дълбоко възмущение от факта, че днес, години след пътнотранспортното произшествие, при което Максим Стависки отне човешки живот и причини тежки увреждания на друго младо момиче, същият човек продължава да се изявява публично като организатор на спортни събития и турнири, представяни като прояви на спортен дух, мотивация и младежко вдъхновение.
В случая с организирания „Club Denkov & Staviski Cup“ не става дума просто за спортна инициатива, а за дълбоко морално противоречие. Да се провеждат състезания и кампании, свързани с името на човек, който е причинил смърт на пътя след употреба на алкохол, означава обществото да бъде принудено да забрави за болката на пострадалите и да приеме, че човешкият живот може да бъде пренебрегнат, когато извършителят е известен или успял.
Ние не поставяме под въпрос правото на никого да се опита да продължи живота си, но категорично заявяваме, че истинското изкупление не може да се състои в спортни прояви, медийно присъствие или опит за реабилитация чрез публичен имидж. Истинското изкупление започва с признание, с дълбоко осъзнаване на тежестта на стореното и с активна работа в полза на жертвите и на каузата за пътна безопасност.
Днес, вместо да виждаме ангажираност с превенцията на пътните произшествия и с подкрепата на пострадалите, ставаме свидетели на събития, които поставят в центъра си едно име, натоварено с трагедия, без това да бъде придружено от морално или обществено послание. Това е не просто неуместно — това е обида за всички семейства, загубили близки на пътя, и за всички, които вярват, че справедливостта трябва да има съдържание, а не формалност.
Няма присъда, която да върне изгубения живот. Но обществото има нужда от усещане за справедливост, за отговорност и за морална граница, която не може да се прекрачва в името на имидж, популярност или бизнес интерес.
Европейският център за транспортни политики призовава институциите, медиите и обществените организации да проявят чувствителност към подобни прояви, които подменят ценностите на отговорността и солидарността с циничната идея, че времето лекува всичко. Времето не лекува – то просто показва кой има съвест.
