Въпросът за това къде се намират замразените държавни активи на Русия отново излезе на преден план на фона на разгорещени дебати дали те могат да бъдат използвани за възстановяването на Украйна. Докато страните от Г-7 нееднократно заявиха, че около 300 милиарда евро от активите на Руската централна банка са блокирани в техните юрисдикции, единствено Белгия открито разкрива подробности.
В центъра на спора е компанията Euroclear – базираната в Брюксел централна депозитарна институция, която държи по-голямата част от тези средства. Когато белгийският премиер Барт Де Вевер блокира предложението за заем от 140 милиарда евро за Украйна по време на последната среща на върха на ЕС, той заяви, че страната му е несправедливо посочена с пръст. „Най-дебелата кокошка е в Белгия, но има и други кокошки“, коментира Де Вевер, намеквайки, че и други западни държави притежават подобни активи, но предпочитат да мълчат.
След срещата Euronews се свърза с няколко държави, за които се смята, че държат част от замразените руски средства, включително Франция, Германия, Люксембург, Швейцария, Великобритания, САЩ, Канада, Япония и Австралия. Повечето правителства обаче отказаха да разкрият конкретни данни, позовавайки се на поверителност или законови ограничения.
Парадоксално, най-ясни отговори дойдоха от две страни, които често се свързват с финансова потайност – Люксембург и Швейцария. Финансовото и външното министерство на Люксембург съобщиха, че активите на Руската централна банка в страната възлизат на по-малко от 10 000 евро, което противоречи на по-ранни оценки на Европейския парламент от 10 до 20 милиарда евро. Швейцария, която не е член на ЕС или Г-7, потвърди, че държи 7,45 милиарда швейцарски франка (около 8 милиарда евро) руски държавни активи в търговски банки. Берн подчерта, че следи внимателно дискусиите и че всяко решение ще се вземе в съответствие с вътрешното и международното право, като приоритет ще бъде запазването на финансовата стабилност.
Германия отказа да разкрие размера и местоположението на руските активи на своя територия, позовавайки се на защитата на данните и законите на ЕС за санкциите. Япония, за която се смята, че държи между 25 и 30 милиарда евро (според Де Вевер – дори до 50 милиарда), също не коментира. Франция избегна конкретен отговор, въпреки че бившият министър на финансите Брюно Льо Мер по-рано заяви, че са блокирани 22,8 милиарда евро. Министерството на финансите на САЩ не предостави данни, но според информация на Axios от 2023 г. около 5,06 милиарда долара (4,41 милиарда евро) руски държавни активи са блокирани в американски банки.
Това мълчание рязко контрастира с белгийската прозрачност. Euroclear редовно публикува отчети за замразените руски средства, описвайки техния състав, стойност и генерираните печалби. Като централен депозитар, компанията подлежи на по-строги изисквания за отчетност в сравнение с частните банки, където тайната остава основен принцип.
Експертите отбелязват, че липсата на публични данни от останалите държави подкопава усилията за изработване на единен подход за използването на замразените активи в полза на Украйна. Европейската комисия, която подготви плана за заем за репарации, все още не е уточнила дали ще бъдат включени средства извън тези, държани от Euroclear.
Д-р Шимон Заремба от Полския институт по международни въпроси, който се е опитал да проследи активите, признава, че се е сблъскал със същата непрозрачност като журналистите. По думите му, страховете от руски ответни действия са неоснователни, тъй като Москва добре знае къде са били депозирани нейните средства преди инвазията.
Дебатът се усложнява допълнително от смесването на държавни активи на Руската централна банка и частни средства на санкционирани олигарси. В Обединеното кралство например външният министър Йвет Купър призова за международни действия за използване на руските държавни активи в подкрепа на Украйна. Въпреки това, макар британската служба за санкции да съобщава, че са замразени 28,7 милиарда паунда (32,6 милиарда евро) руски активи, тази сума не включва държавните, които Лондон отказва да обяви отделно.
Канада съобщи, че е блокирала 185 милиона канадски долара (114 милиона евро) руски активи и е спряла транзакции на стойност 473 милиона канадски долара (291 милиона евро), но също не уточнява каква част принадлежи на Руската централна банка. Австралия, за която се смята, че държи по-малък дял, не предостави никакви данни.
Както обобщава експертът по санкции Франсис Бонд от адвокатската кантора Macfarlanes, „няма точни цифри. Държавите вероятно имат приблизителна представа какво се намира в техните юрисдикции, но общественият контрол е минимален“. По думите му ситуацията е безпрецедентна и крие сериозни правни, финансови и политически рискове.
За момента само Белгия остава единствената западна държава, която открито отчита руските замразени средства, докато останалите продължават да мълчат.
