Бизнесът се обяви срещу проектобюджета за догодина. Сигурността и предвидимостта е важна за работодателите, още повече когато влизаме в Еврозоната.
"В последните години свръхамбиции в разходната част постепенно зададоха една траектория на доста висок темп на нарастване на разходите. Говорим за нарастване на разходите, които са значително повече от растежа на икономиката. Това означава, че ако нищо не се прави, дефицитът ще стане много голям и то много скоро. Това означава нов дълг, а в един момент ще има и бюджетна криза", каза главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов в студиото на "България сутрин". Той ще бъде и лектор на форума.
По думите му другият вариант е да се вдигат данъци, за да се затвори дефицитът.
"Третият вариант е да се направя структурни реформи, за да се овладее ръстът на разходите. Това бяха изборите пред управляващите. Изглежда, че те са избрали междинен вариант, в който нищо не правят по отношение на растежа на разходите, и вдигат някои данъци, за да може дефицитът да стане твърде голям. Това е компромисен вариант, в който хем да не се налага да правиш реформи в разходната част, хем пък да вдигнеш данъци, но не прекалено", допълни Богданов в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той поясни, че данък "Дивидент" е един от компонентите на облагане на бизнеса в България.
"Данъчната система трябва да се разглежда в цялост. Бизнес средата зависи от всички данъци. Този данък удря светлия и печеливш бизнес. Всяко нещо не се отразява веднага на всички, но в цялостната картина това влошава бизнес климата и инвестициите. Това слага една черна точка за всеки един, който развива успешен бизнес в България. Апоколиптичните картини също са пресилени, не трябва да създаваме изкуствена драма. За съжаление, бюджетните кризи идват след 7-8 години", коментира икономистът.
Лъчезар Богданов е категоричен, че дефицитът няма да е 3% заради разходите за отбрана.
"За отбраната го има в проекта заради дерогацията, която ЕК предвиди за 4 години, в които членките на ЕС могат да харчат повече за отбрана. Нас не трябва да ни притеснява наказателната процедура, а колко се разтваря ножицата между това, което харчим, и това, което държавата събира. Не е много ясно дали е реалистично разписана приходната страна. Там имаме много смели прогнози за ръста на приходите. Министерството на финансите признава, че ще събере 1 млрд. по-малко от ДДС, отколкото е придвидило", подчерта той.
Икономистът е на мнение, че правителството винаги "си залага спасение" в това да не разплаща или да забавя инвестиционната програма.
"Това дългосрочно е лошо, а краткосрочно - спасява бюджета. По-лошият вариант е не просто да забавяте проектите, а да не плащате на бизнеса. Дълги години, когато имаше страх от разрушаване на финансовата стабилност и споменът от 90-те години беше жив, бюджетът се правеше по обратния начин. Казвахме си, че не може да се направи дефицит повече от X процента, оттам да видим какви приходи е реалистично да се съберат и след това на тази база се разпределяха парите. Сега се прави по обратния начин", поясни експертът.
Оказва се, че бизнесът е в лоша ситуация, когато България влиза в Шенген и предстои приемането на еврото.
"Приемането на еврото даде импулс за доста популистки ходове, свръхрегулации в много аспекти. Приемането в Еврозоната би трябвало да даде импулс за нови инвестиции, България влиза на картата вече като част от Еврозоната. Надяваме се България да стане и член на Организацията за икономическо сътрудничество. Това са все позитивни фактори, които можеха да бъдат подсилени с реформи и да облекчат бизнеса. А това, което се случва, е, че инвеститори си тръгват - част от тях са дошли преди 5-10 години заради много ниските разходи за труд, сега вече не са толкова ниски", добави Богданов.
Той смята, че България не е конкуренция само на Румъния, а вече е и на глобалния пазар: "Ще има прекрояване на бюджета по необходимост. Когато дефицитът стане твърде голям, ще станем в ситуацията на Франция и Румъния. В един момент ще трябва да се вдигнат и други данъци. В Румъния в момента имат голямо вдигане и на ДДС, и на акцизите, и здравна вноска върху пенсиите".
