Съветът за тристранно сътрудничество ще обсъди параметрите на финансовата рамка за следващата година.
Въпреки че по закон проектобюджетът трябваше да бъде внесен в Народното събрание до 31 октомври, управляващите до последно уточняваха детайлите по план-сметката.
В документа е предвидено увеличаване на минималната работна заплата до малко над 620 евро, както и повишаване на данъка върху дивидентите и на осигурителната тежест.
Проектобюджетът предвижда увеличение с 2 процентни пункта на осигурителната вноска, както вече бе анонсирано от управляващите. Минималният осигурителен доход ще се увеличи до 620,20 евро, а максималният – до 2352 евро.
В приходната част се предвижда повишаване на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, а хазартните оператори ще плащат 25% върху оборота си вместо сегашните 20%. Предвидено е и постепенно увеличение на акцизите върху тютюневите изделия, което ще продължи и в следващите години.
При разходите се предвижда увеличение на средствата за персонала в държавния сектор с 5%. Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст ще се повиши до 460,17 евро, а паричното обезщетение за майки, които се връщат на работа през втората година след раждането, се увеличава от 50 на 75%.
Минималният размер на фискалния резерв в края на 2026 г. се очаква да бъде 2,4 млрд. евро. Брутният вътрешен продукт може да надхвърли 120 млрд. евро, като приходите и разходите по консолидираната програма се увеличават приблизително с 7 млрд. евро, макар при приходите ръстът да е с по-бавен темп.
Средногодишната инфлация се прогнозира да запази темп от около 3,5%.
До този момент и бизнесът, и синдикатите се изказа изключително остро срещу параметрите на бюджета.
Ако за бизнеса основният проблем е повишаващото се увеличение на заплатите в бюджетната сфера и нереалистични параметри в икономическия растеж, то за синдикатите основният проблем е, че самите заплати в бюджетния сектор не растат с нужния темп.
"Не успях да открия положителни страни на бюджета. Липсват заявки за реформи, продължава неефективното разходване на публични парични средства в нереформирани системи. Това са отстъпление и отказ от реформи, което смятам, че не може да подкрепим", каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ.
"Проблем е, че имаме механизъм към средната заплата в много сектори, в които действат тези автоматизми, а реалната политика на правителството, която е независима от тези механизми е едва 135 млн. евро. Онези 5% срещу които ще недоволстваме, защото не е нормално в частния сектор да нараства с 12%", коментира Любослав Костов, ст. икономист в КНСБ.
Финансовият министър защити разчетите в проектобюджета.
"Ако говорим за разходите в бюджета, може да се направят много коментари по отношение на това какво предвижда той, но едно от най-големите пера в този бюджет са капиталовите разходи. Те са свързани с изпълнението и амбицията на България и подкрепата, която срещнахме от страна на ЕК да предоговорим ПВУ и да можем да реализираме всички тези инвестиции и да завършим всички тези реформи до края на август 2026 г.", заяви Теменужка Петкова, министър на финансите.
