На 1 ноември 2025 г. православните християни в България отбелязват Архангелова задушница – последната от трите големи задушници в годината и една от най-светлите, но и най-тъжни дати в народния календар.
Това е денят, в който живите се прекланят пред паметта на своите починали близки, а според вярата душите на мъртвите се събират, за да получат прошка и покой.
Какво е Задушница
Задушниците са дни за всеобща панихида, когато се почитат всички покойници – не само личните ни родственици, но и онези, които вече няма кой да поменува. Те винаги се отбелязват в съботен ден, защото това е денят, в който Христос е пребивавал в гроба преди Възкресението.
В годината има три големи задушници – Месопустна (зимна), Черешова (лятна) и Архангелова (есенна). Последната се счита за най-важната, защото предшества празника на Свети Архангел Михаил – водача на небесните сили и покровител на душите на починалите.
Кой е Архангел Михаил
В християнската традиция Архангел Михаил е смелият небесен воин, предводител на ангелите и пазител на душите на праведниците. Той се споменава още в Стария завет като защитник на Божия народ, а в народните вярвания е познат и като „душевадец“ – онзи, който идва да отведе човешката душа към отвъдното.
Според българските легенди, Свети Михаил не идва с жестокост, а с милост. Народът вярва, че той изчаква човекът да си поеме последен дъх и със сребърния си меч внимателно „прерязва нишката на живота“, за да освободи душата.
В иконите Архангел Михаил често е изобразен с меч и везни – за да претегля делата на човека и да отнесе душата му там, където заслужава.
Какво се прави на Архангелова задушница
Рано сутринта хората отиват на гробищата, почистват и прекадяват гробовете на своите близки, палят свещи и оставят цветя. На всеки гроб се раздава храна за „Бог да прости душите на мъртвите“.
Свещениците отслужват обща панихида (задушна литургия), след която се освещава жито и вино. Вареното жито е символ на възкресението и вярата, че както житното зърно умира, за да даде плод, така и душата не загива, а преминава в нов живот.
Какво се раздава
На този ден хората раздават жито, хляб, питки, вино, ябълки, бонбони, дребни сладки, а на места – и пълнени чушки, фасул или месо, според местната традиция.
Раздаването се прави „за Бог да прости“, обикновено на съседи, приятели или непознати, като се казва: „Бог да прости душите на починалите!“ – а отговорът е: „Вечна им памет!“.
Народни поверия и вярвания
В българските вярвания Архангел Михаил е най-близкият до Бога ангел, който стои до човека в последния му час. Смята се, че в нощта срещу Архангелова задушница душите слизат от небето, за да се приберат по домовете си и да чуят молитвите на живите.
Затова в миналото хората не оставяли къщата си тъмна и празна, а палели свещ или кандило, за да „светне пътят на душите“. На някои места в страната жените постилали софра с храна, за да „седнат душите на мъртвите“, а след това я раздавали на съседи и сиромаси.
Съществува и поверие, че който не почете мъртвите си на този ден, може да се разболее или да има неспокойни сънища, защото душите на непочетените ще го навестят.
Легенди и предания
В българския фолклор Архангел Михаил е не само воин, но и съдник и пазител на справедливостта. Разказва се, че веднъж Бог пратил Михаил да вземе душата на вдовица с малки деца, но той се смилил и се върнал без нея. Тогава Господ го наказал да я вземе след време, но позволил на децата ѝ да живеят дълго и честито. Оттогава хората вярват, че Архангел Михаил има човешко сърце и може да прояви милост.
В други легенди се разказва, че в Деня на Архангеловата задушница небесният воин обикаля земята, придружаван от други ангели, за да преброи душите, които са си отишли през годината, и да им донесе небесен покой.
