Доклади от Судан сочат, че стотици цивилни, пациенти и медицински персонал са били убити в болница в Ел Фашер, като в същото време продължават да излизат доказателства за жестокости, извършени от Силите за бързо реагиране (RSF). Световната здравна организация (СЗО) и Суданската мрежа на лекарите потвърдиха, че RSF извършили масово клане в Саудитската родилна болница веднага след превземането на града. Генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус заяви, че е „шокиран и дълбоко потресен“ от съобщенията за над 460 убити, докато Суданската мрежа на лекарите посочи, че бойците на RSF „убиха безпощадно всички, които намериха вътре в болницата“.
Паравоенните RSF поеха контрол над Ел Фашер – последния голям град в региона Дарфур, който не бе под тяхна власт, след ожесточени боеве със суданската армия. Двете страни са във война от април 2023 г., когато напрежението между началника на армията Абдел Фатах ал-Бурхан и командира на RSF Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, прерасна в пълномащабен конфликт. Войната, започнала в Хартум, се разпространи из страната, като милиони хора бяха принудени да бягат и поне 150 000 загубиха живота си. След като армията възстанови контрола над столицата през март 2025 г., тя запази властта над северните и източни региони, докато RSF консолидира хватката си върху западните и югозападните части на страната, включително всички пет столици на Дарфур.
Ел Фашер, някога дом на над милион жители, бе обсаден от RSF още от май 2024 г. Хуманитарната ситуация вече беше катастрофална след обявяването на глад в близкия бежански лагер Замзам, където се намираха около 500 000 души. През април 2025 г. RSF убиха поне 2 000 цивилни, след като превзеха лагера. Експерти предупредиха, че падането на Ел Фашер вероятно ще заприлича на атаката на RSF срещу Дженина през 2023 г., когато бяха избити около 15 000 цивилни, предимно от неарабски общности. RSF, произлязла от милициите Джанджауид, отговорни за геноцида в Дарфур преди две десетилетия, дълго време е обвинявана в етнически мотивирано насилие. През януари САЩ официално определиха действията на групата като геноцид.
Според Съвместните сили, коалиция, свързана със суданската армия, над 2 000 невъоръжени цивилни са били екзекутирани след превземането на Ел Фашер от RSF. Хемедти призна, че са извършени „злоупотреби“, но посочи, че се провежда вътрешно разследване, без да дава подробности. Сателитен анализ на Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейлския университет откри „доказателства, съвместими с масово убийство“ на няколко места из града, включително близо до Саудитската болница и в лагер за пленници, който е бивша детска болница. Снимки от 27 и 28 октомври показват нови групи бели обекти, вероятно тела, и червеникави петна по земята. Лабораторията също идентифицира признаци на системни екзекуции в близост до източните отбранителни стени на града.
Официални представители на ООН определят ситуацията като „масово зверство“ и предупреждават за рискове от геноцид. Те цитират достоверни сведения за извънсъдебни екзекуции, масови сексуални насилия и атаки срещу цивилни, опитващи се да избягат. Около 177 000 цивилни остават блокирани в Ел Фашер от RSF, които контролират 56-километрова зона, спирайки хранителни и медицински доставки. Близо 26 000 души са избягали в лагера за разселени лица Тауила на запад от града, като разказват за „безразборни убийства“ и „етнически мотивирано насилие“.
Очевидци разказват пред Асошиейтед прес, че бойците на RSF обикаляли къща по къща, стреляйки по мъже, жени и деца. Цивилните били ограбвани, нападани или убивани на улицата. Един оцелял описа града като „поле за клане“, с разпръснати тела навсякъде и никой, който да помогне на ранените. Много жени съобщават за сексуални нападения, а други вероятно са загинали, опитвайки се да достигнат безопасност през пустинята.
Експерти посочват, че падането на Ел Фашер бележи ключова промяна във войната. Градът е стратегически важен, разположен на кръстопът, свързващ основни търговски и контрабандни маршрути от Либия и Чад, и служи като политически и логистичен център за неарабските групи в Дарфур. С превземането му RSF доминира почти целия западен Судан и голяма част от Курдафан, ефективно разделяйки страната. Анализатори предупреждават, че контролът на RSF може да утвърди паравоенна държава, основана на принуда, грабежи и контрол върху хуманитарната помощ.
„Превземането на Ел Фашер дава на RSF почти пълен контрол над западен Судан“, твърди д-р Матию Стерлинг Бенсън-Стрьомайер от Лондонското училище по икономика. „То трансформира Дарфур от периферия на въстание в сърце на паравоенна държава.“ RSF вече обяви планове за формиране на алтернативно правителство, което поражда опасения, че Судан може отново да се разцепи, както се случи през 2011 г., когато Южният Судан стана независим.
Наблюдатели смятат, че скорошните събития представляват „точка без връщане назад“. Клането на цивилни в Ел Фашер напомня предишни геноцидни кампании, задълбочава разделенията и ерозира перспективите за мир. „Всички предупредителни знаци за геноцид са червени“, казва Алекс де Ваал, директор на Световната фондация за мир. Суданската анализаторка Холуд Хайр отбелязва, че нито една от страните не изглежда готова за преговори, тъй като и двете се фокусират върху военната победа. „Когато едната страна претърпи поражение, тя търси отмъщение; когато печели, иска да наложи преимуществото си. Това винаги е била формулата на Судан за безкрайна война.“
