Честит имен ден на всички с името Анастасия

На 29 октомври православната църква отбелязва паметта на света преподобномъченица Анастасия Римлянка. Всички, които носят името Анастасия, празнуват своя имен ден.

Света Анастасия живяла в Рим по времето на император Деций, когато християните били жестоко преследвани. В онези години група християнки решили да напуснат големия град и напълно да се посветят на Бога.

Жените се заселили в околностите на Рим и образували първата девическа обител в онези земи. За наставница в духовния живот избрали една възрастна и мъдра жена на име София, известна със силната си вяра и голямото си благочестие.

Под прякото наставничество на София там от малка се възпитавала девойката Анастасия. Тя на тригодишна възраст останала без родители, затова София я прибрала при себе си и станала за нея втора майка.

Възрастната монахиня се грижила за възпитанието и образованието на момичето, като същевременно я научила на християнските истини и евангелските добродетели.

Анастасия пораснала в монашеската общност на София и правела силно впечатление не само с красотата и образованието си, но и с благородния си характер. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена.

Когато станала на 20 години, много знатни римски граждани я искали за съпруга, но светата девица отхвърляла всички предложения. Решила да се посвети изцяло на Бога.

Тъкмо в това време император Деций започнал жестоко да преследва християните. С цел да върне западналия авторитет на държавната власт, той решил да наложи като задължителни за всички поданици езическите култове.

Фанатизирани езичници донесли на властта, че в обителта вън от града живее красива девойка, която вярвала в Разпнатия Христос и не почитала боговете.

Изпратили войници да я заловят и започнали да я убеждават да се отрече от вярата си. Според житието, преди да я отведат, игуменка София я подготвила духовно, като й казала: "Дойде време да проявиш любовта си към Господа. Чрез наложените ти страдания трябва да покажеш, че си достойна за Него."

Младата християнка била подложена на жестоки мъчения – изтръгнали й ноктите с клещи, отсекли ръцете и краката й, избили зъбите й, откъснали езика с клещи. Накрая Анастасия била обезглавена.

София и другите жени я погребали с почит. Според житието, ангел се явил на възрастната игуменка и й разказал за мъченическия подвиг на нейната духовна дъщеря.

"Ти се яви пред Небесния Жених в брачната дреха на невинността, украсена с кръв, пролята за Господа", казала София, молейки се над тялото на светицата.