ЕС отлага помощта за Украйна след отказа на Белгия да одобри „възстановителния заем“
Белгия блокира одобрението на 140-милиарден евро „възстановителен заем“ за Украйна, който трябваше да се финансира чрез печалбите от замразените руски активи. Това решение, потвърдено по време на срещата на върха в Брюксел, забави плановете на Европейския съюз да предостави мащабна финансова помощ на Киев в началото на 2026 година. Лидерите на ЕС решиха да отложат окончателното решение до следващата си среща през декември, което удари очакванията на Украйна за бързо осигуряване на средства.
Според Financial Times, лидерите на 26 държави членки на ЕС, като Унгария се въздържа, възложиха на Европейската комисия да предложи нови варианти за финансова подкрепа „въз основа на оценка на нуждите на Украйна“. Те обаче не подкрепиха предложението за заем, който би се финансирал чрез доходите от замразените руски активи на стойност около 190 милиарда евро.
Белгийското правителство се противопостави на плана, изразявайки опасения да не се превърне в основна цел на евентуални руски съдебни искове и ответни действия, тъй като повечето замразени активи се съхраняват в депозиторите на Euroclear в Брюксел. Премиерът Барт Де Вевер подчерта, че Белгия се нуждае от пълна правна яснота и споделена отговорност от останалите страни членки, преди да пристъпи към изпълнение. „Правната основа не е лукс“, заяви той, предупреждавайки, че страната няма да рискува стабилността на финансите или еврото без твърди гаранции.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща потвърди, че лидерите са взели ключово политическо решение за осигуряване на финансовата подкрепа за Украйна през 2026 и 2027 година, но призна, че „технически въпроси“ все още трябва да бъдат решени. Френският президент Еманюел Макрон посочи, че заемът остава „главният вариант“ за подпомагане на Украйна въпреки временната пауза, а германският канцлер Фридрих Мерц отбеляза, че притесненията на Белгия поставят „сериозни въпроси“, които трябва да бъдат адресирани.
Украинският президент Володимир Зеленски, който присъства на срещата на върха, подчерта спешността на средствата, заявявайки, че Украйна се нуждае от тях „в самото начало на 2026 г.“ Той призова ЕС да не губи инерция в усилията си да подкрепи отбраната и икономиката на страната в условията на продължаващата руска агресия.
Концепцията за „възстановителния заем“ не включва директно конфискуване на руски активи, което остава правно сложно. Вместо това, те биха се използвали като обезпечение, като бъдещите печалби от тях, основно лихвите, биха покривали заема. Това позволява на Киев да получи значителни средства сега, докато продължават дебатите за формалните репарации или конфискацията на активите.
На пресконференцията след срещата председателят Коща потвърди, че дългосрочната подкрепа на ЕС за Киев остава непроменена. „Ще подкрепяме Украйна толкова, колкото е необходимо и толкова дълго, колкото е нужно“, каза той, подчертавайки, че Русия трябва „да отбележи ясно“ решимостта на Европа да осигури финансовата и военната устойчивост на Украйна.
Коща добави, че Европейската комисия е получила задача да представи конкретни предложения за финансиране на Украйна, като окончателното одобрение се очаква на декемврийската среща на Европейския съвет. Той също потвърди, че ЕС е приел своя 19-и пакет санкции срещу Русия, насочен към засилване на натиска върху военната машина на страната и нарушаване на операциите на „сенчестия й флот“, използван за заобикаляне на ограниченията върху петрола.
Срещата на върха също постави силен акцент върху укрепването на отбранителните способности на Европа. Коща посочи, че рамката за комплексна европейска отбранителна стратегия е завършена, като подчерта приоритети като противодействие на дронове, подобряване на противовъздушната отбрана и засилване на източния фланг на ЕС. Първите коалиции се очаква да бъдат формирани до края на 2025 г., а конкретните проекти да започнат в началото на 2026 г.
„Отбраната на Европа не е въпрос само на повече разходи“, каза Коща. „Става дума за по-умно харчене, общи действия и резултати. Така укрепваме суверенитета на Европа.“
