Българите са втори в ЕС по брой на хората, които се определят като бедни

През 2024 година 17,4% от населението на Европейския съюз се определя за субективно бедно, което представлява подобрение спрямо 19,1%, регистрирани през предходната година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Показателят отразява личното възприятие на хората за тяхното икономическо положение.

Субективната бедност е базирана на личното усещане на човек за икономическото му състояние, основано на това как се чувства относно доходите си и способността си да задоволява нуждите си, в сравнение със собствените му стандарти и очаквания. Тя се различава от обективната бедност, която използва външни показатели като праг на доходите. Този индикатор се измерва чрез анкети, в които хората биват питани дали чувстват, че имат достатъчно, за да се справят, имат проблеми с издръжката или се чувстват бедни.

Въпреки общата тенденция за подобрение в целия Европейски съюз, в България ситуацията се влошава значително. Нивото на субективна бедност нарасна от 33,2% през 2023 година до 37,4% през 2024 година, което представлява увеличение с 4,2 процентни пункта.

Сред страните членки на ЕС, през 2024 година Гърция отчита най-висок процент на хората, считани за субективно бедни - цели 66,8% от населението. Следва България с 37,4% и Словакия с 28,7%. Трите балкански държави се отличават с драматично по-високи нива в сравнение със средното за съюза.

В другия край на скалата най-ниските нива на субективна бедност бяха регистрирани в Нидерландия и Германия - и двете с по 7,3%, следвани от Люксембург с 8,5%. Разликата между Гърция и Нидерландия достига почти 60 процентни пункта, което подчертава огромната пропаст в усещането за икономическа сигурност между различните части на Европа.

Според възрастови групи, най-висок е процентът на субективно бедните в ЕС през 2024 година сред хората под 18 години - 20,6%. Сред лицата на възраст 18-64 години 17,3% се считат за субективно бедни, докато при хората над 65 години този дял е 14,9%.

Важно е да се отбележи, че всички възрастови групи отчитат намаление в общия дял от 2023 към 2024 година в рамките на целия Европейски съюз. Най-голямото понижение е регистрирано при възрастовата група 18-64 години с 1,8 процентни пункта, докато намалението за най-младата и най-възрастната група е по 1,6 процентни пункта.