Очевидно има опит за прекрояване на политическата рамка. Политиците първо да се погрижат за нуждите на хората, а после да осигурят "гориво за своите политически дрязги и преразпределения".
Това мнение изрази пред БНР Аркади Шарков, здравен икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).
Според него с "бодра стъпка" сме стигнали до конвергентния доклад за еврозоната, с "форми на счетоводно масажиране на данните", които "избуяват към този момент", но от момента на приемането на конвергентния доклад нещата не са добре. По думите му, счетоводното нагласяне на бюджета, така че да изглежда добре заради еврозоната, е довело до замъгляване на хоризонта по отношение на държавната хазна и как държавата да се справи до края на годината.
През последните няколко години има множество стъпки за увеличаване на публичните разходи, без компенсация от публични приходи, изтъкна здравният икономист. Казусът е как ще плащаме обещаното от политиците в годините на политически турбуленции, смята той.
"Ядем повече, отколкото харчим, или икономиката затлъстява. Отвън изглежда едра, а вътре всички процеси, които водят до допълнителни заболявания, се умножават с всяка следваща година. Което води до момента държавата да се чуди как да си защити разходната част."
Същото е и за бюджета на НЗОК – по последна информация се очаква дефицитът да е около 40 милиона, но преди надлимитната дейност на болниците да се прехвърли за догодина, тоест да се "изчисти" една част от дефицита, допълни Шарков.
1,7 милиона души внасят в бюджета на Касата 60% от бюджета ѝ, а 40% се внасят от държавата, уточни той.
Най-вероятно няма да има актуализация на бюджета на НЗОК и до края на годината ще се опитат да задържат този здравен бюджет, прогнозира Аркади Шарков.
"Което със себе си води всичките останали червени лампи, които светят ярко от началото на лятото."
Здравната вноска не е пипана много отдавна. С нарастващите, макар и под капак, разходи в здравеопазването, в целия здравен сектор се обсъжда увеличение на 10%, като най-вероятно ще има поетапно преминаване, за да няма шокове, поясни здравният икономист.
"Защото здравната система издиша. Става като плосък данък."
Аркади Шарков отбеляза още, че тепърва следва да се приеме законодателство за медицинските изделия спрямо вече активна директива, тоест ще има по-сериозна регулация и по отношение на цените, и на качеството – "такава, каквато е при лекарствата".
Според здравния икономист "рехабилитацията също е хронично недофинансирана" и трябва вниманието да се обърне към постоперативния период и поддържащите функции на здравната система след престой в лечебно заведение.
