Българските изтребители F-16 Block 70 ще започнат да охраняват въздушното пространство на страната, когато пилотите са напълно подготвени и пристигне цялото необходимо оборудване по договора от 2019 година.
Това заяви командирът на Военновъздушните сили генерал-майор Николай Русев в интервю за БТА по повод празника на авиацията и ВВС, който се отбелязва днес – 16 октомври.
"Включването на изтребителите F-16 в охраната на въздушното пространство не зависи изцяло от нас. Това ще се случи, когато получим всичко необходимо по договора, подписан през 2019 година, и когато пилотите ни са готови да поемат дежурството," обясни генерал-майор Русев.
Той уточни, че докато не пристигне цялото оборудване, не може да гарантира точна дата за започване на бойните дежурства с F-16.
До момента България е получила четири самолета F-16 Block 70 – два двуместни и два едноместни. Командирът на ВВС очаква в близко време да бъдат доставени още два, а до края на годината общо осем самолета. Така първият договор за доставка ще бъде изпълнен изцяло до края на 2025 година.
От четирите вече пристигнали самолета само един е официално приет. Останалите два са в процес на приемане, който включва и задължително летателно изпитване с поне по един полет на всеки самолет.
България разполага със шест пилоти, обучени да летят на F-16, но само двама от тях могат да управляват българския вариант на самолета – F-16 Block 70. Останалите четирима са летяли в САЩ на по-стар вариант на изтребителя и се нуждаят от допълнителни полети на учебно-бойните двуместни машини, за да се приучат към особеностите на новия модел.
Най-голям е недостигът на офицери във Военновъздушните сили – около 20 процента, сподели генерал-майор Русев. Въпреки това, желанието на младите хора да служат в армията нараства, особено след подобряването на заплащането. От началото на тази година военните заплати се изчисляват въз основа на средната работна заплата за страната.
"Войнишката професия изглежда доста атрактивна, но в същото време много хора, които не преценяват реално собствените си възможности, кандидатстват за кадрови войници и биват късани на приемните изпити. Имаме стандарти, които смятаме да поддържаме, и по никакъв начин няма да допуснем снижаване на критериите за прием," категоричен е командирът на ВВС.
Генерал-майор Русев заяви категорично, че през последната година не е имало нарушения на въздушното пространство на България. Имало е загуба на радиовръзка с цивилни самолети, летящи във въздушното пространство на страната, но във всички случаи връзката е била възстановявана или самолетът е бил прехващан от български изтребители и е напускал територията без проблеми.
В началото на октомври командирът на ВВС участва в ежегодната среща на командирите на военновъздушните сили на страните членки на НАТО. Там беше обсъдена цялостната система за командване и управление, правилата за действие при нарушаване на въздушното пространство от безпилотни летателни апарати и мерките за улесняване на презграничните операции.
"Това е сериозен проблем и в момента се правят анализи. Няма изградена система, която да защитава на 100 процента от бойни дронове," каза генерал-майор Русев. Той уточни, че за комерсиалните дронове има фирми, които разработват защитни системи, но това не решава проблема с военните безпилотни апарати.
България разполага със зенитно-ракетни комплекси, изтребителна авиация и вертолетна авиация, която се оборудва за борба с дронове. "Въпросът е дали ще отговорим по адекватен начин, тъй като едно е да изстреляш ракета за милион и половина долара срещу дрон, който струва две-три хиляди долара," обясни командирът на ВВС. В системата на НАТО се работи активно по този въпрос и скоро се очаква да бъде намерен балансът.
ВВС разполагат с вертолети Ми-17 и Cougar, оборудвани с техника за гасене на пожари. Вече има и подготвени екипажи, които могат да използват система за гасене на пожари на борда на самолета Spartan. Тя може да се използва с определени ограничения – трябва да се спазват точни скорости на самолета и контейнерите с вода да се спускат от строго определени височини.
"За догодина ще увеличим броя на вертолетите, които могат да участват в гасенето на пожари. Надявам се догодина поне осем вертолета да могат да участват," допълни генерал-майор Русев.
На 16 октомври се отбелязва годишнината от първия в историята на българската авиация и в Европа полет на самолет с разузнавателна цел в реални бойни условия. През 1912 година по време на Балканската война пилотът поручик Радул Милков и наблюдателят поручик Продан Таракчиев летят със своя "Албатрос" над Одринската крепост, разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Това е и първото бомбардиране от въздуха над Стария континент в истинска фронтова обстановка.
Днес в 09:00 часа на паметника на летеца в София бяха поднесени венци и цветя, а от 10:30 часа в Централния военен клуб започна официалното честване с награждаване на личен състав и концерт на Представителния духов оркестър на ВВС.
