Петковден слага край на есента и отваря врата за зимата

На 14 октомври православната църква и вярващите българи честват паметта на Света преподобна Параскева Епиватска, известна в народа като Петка Българска. Празникът, наричан Петковден, е един от най-почитаните в православния свят и е свързан с множество народни традиции, които бележат края на лятото и есента и поставят началото на зимния период.

Преподобна Петка е родена през XI век в град Епиват, разположен на тракийския бряг на Мраморно море, в заможно и благочестиво семейство. Още от малка тя проявява силна вяра и състрадание към бедните. След смъртта на родителите си Параскева раздава цялото си наследство на нуждаещите се и се отдава на монашески живот. Първоначално живее в Цариград, след което заминава за Светите земи и прекарва години в отшелничество в Йорданската пустиня.

В края на живота си се завръща в родния си край, но остава неразпозната и служи смирено в храм в град Каликратия, където и умира. Години по-късно мощите ѝ са открити нетленни по чудотворен начин и стават източник на изцеление за много вярващи.

През 1238 г. българският цар Йоан Асен II успява да пренесе светите мощи в столицата Търново, където те се пазят до падането на града под османска власт. След дълги странствания из Видин и Белград, от 1641 г. мощите на Света Петка се съхраняват в катедралния храм "Св. Трима светители" в румънския град Яш.

В народните вярвания Петковден се възприема като важен преходен празник, който разделя годината. С него приключва активната земеделска работа и започва подготовката за зимата. От този ден стартират годежите и сватбите, тъй като светицата се смята за покровителка на жените, дома, семейството и плодовитостта.

На Петковден се извършват родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият се нарича на "Света Петка". Трапезата традиционно включва овнешко месо, курбан чорба и ястия с праз.

Според поверията, ако на Петковден времето е слънчево и листата на дърветата не са окапали, зимата ще бъде тежка и снежна.

Днес имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева и Паруш.