Националното сдружение на общините няма да настоява за отлагане, съобщи пред БНР д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общините (НСОРБ).
Становището на огромна част от общините е за плавен преходен период – тези, които са готови да въведат принципа напълно или частично, могат да започнат на 1 януари, като това ще бъдат малки общини или райони от средни и по-големи общини, поясни той.
За да се приложи изцяло принципът "замърсителят плаща", страната трябва да е обхваната 100% от разделното събиране на отпадъците. В момента то покрива 60 на сто от населението, но не повече от 40% от територията, каза Кабаиванов. Според него е трудно да се убедят оползотворяващите организации да покрият цялото население и територия на страната, тъй като по закон те нямат задължение да обхванат 100% от населението и територията.
Общините, които желаят и имат възможност, биха се заели с тази задача, ако получават пропорционално на територията и броя на населението част от парите, които сега получават оползотворяващите организации от продуктови такси, уточни той.
Друго условие е да започне и централизирано събиране на стъклен амбалаж – депозитарната система. Тук общините могат да бъдат партньори, но не основна движеща сила.
НСОРБ настоява още за актуализация на данъчните оценки на имотите, което е ангажимент на Министерството на финансите и на парламента.
В момента бизнесът плаща 60-65% от таксата смет. След като се въведе новият принцип на заплащане, ще падне на 20-25%. Ако общините могат да получават данък съобразно актуалната пазарна оценка на имотите, с част от тези средства ще могат да дофинансират управлението на отпадъците и да облекчат финансовия удар върху гражданите, подчерта кметът на Карлово.
"В различните общини ще е различно – минимумът е два-два и половина пъти до десет пъти. Средно три-четири пъти ще нарасне такса смет."
Управлението на отпадъците е национален приоритет. Не може и не бива да бъде прехвърляно само върху общините и финансово – върху гражданите. В противен случай принципът се изкривява и "вместо да въведем справедлива система, ще натоварим населението и общините", коментира Емил Кабаиванов.
Най-справедливата методика е да се тегли количеството твърди битови отпадъци, които генерира едно домакинство, а това може да се случи в малките населени места, където хората живеят в индивидуални жилища.
Друга възможност е на брой жители в едно домакинство, което значи домоуправителите да бъдат ангажирани законово да дават подобна информация. Трети вариант е с чипове или сензори на общите съдове на жилищните блокове, което е равнозначно на допълнителни разходи за нови съдове и нова система за отчитане на смет, отбеляза Кабаиванов.
Тригодишният период, който се иска, не е гратисен, а преходен, посочи той. По думите му, преходният период е необходим не за спиране на процеса, а за да стане той плавен и с по-малка финансова тежест за гражданите. Кабаиванов изтъкна, че новата система за отчитане на такса смет не трябва да се въвежда "тотално и веднага, защото ще бъде изключително голямо напрежение в държавата".
Източник: БНР
