Франция се сблъска с нова политическа несигурност след като премиерът Себастиан Лекорню подаде оставка в понеделник, само няколко часа след като представи новия си кабинет. Лекорню, който бе назначен миналия месец от президента Еманюел Макрон, се оттегли след силна критика към почти непроменения състав на министрите и нарастващата опозиция в дълбоко фрагментирания парламент.
В речта си Лекорню посочи твърдостта на политическите партии като основна причина за решението си. „Бях готов на компромис, но всяка политическа партия искаше другата партия да приеме цялата ѝ програма“, каза той. Лекорню също подчерта значението на приоритета на националния интерес пред партийната политика, индиректно критикувайки министъра на вътрешните работи Брюно Ретайо и Републиканците, без да ги назовава директно.
Краткотрайният кабинет предизвика призиви за извънредни парламентарни избори. Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната „Национално обединение“, настоя за незабавни избори, като определи разпускането на парламента като „абсолютно необходимо“ и предложи Макрон да обмисли оставка – ход, който той вече е отхвърлял многократно. Джордан Бардела, друг представител на Националното обединение, добави, че стабилността във Франция не може да се върне без нови избори.
Сривът на правителството подчертава трудността при осигуряване на одобрение за следващия годишен бюджет за финанси в парламент, където никоя партия няма ясна мнозинство. Предшествениците на Лекорню – Франсоа Байру и Мишел Барние – също бяха принудени да се оттеглят заради бюджетни спорове. Държавният дълг на страната достигна рекордни нива, като съотношението дълг/БВП е третото най-високо в ЕС след Гърция и Италия, почти двойно над максимума от 60% според правилата на ЕС. За разлика от предишни правителства, които приемаха бюджети без гласуване, Лекорню бе обещал на законодателите гласуване по закона, което още повече подчертаваше предизвикателствата пред него.
Рисковата стратегия на Макрон за извънредни парламентарни избори миналата година, целяща да засили неговата власт, се провали и остави неговите поддръжници в малцинство в асамблеята. Внезапната оставка на Лекорню и неговия кабинет – най-краткотрайният в съвременната история на Франция – задълбочи политическата криза, предизвиквайки остри реакции на финансовите пазари. Френските акции рязко поевтиняха, доходността на държавните облигации се повиши с 8 базисни пункта, а еврото се понижи до 1,1667 долара. Риск премията за държане на френски дълг спрямо ориентирните германски облигации достигна най-високото си ниво от януари, според FRANCE 24.
Оставката на Лекорню подчертава продължаващото недоволство сред законодателите, като премиерът отбеляза, че партиите се държат така, сякаш имат парламентарно мнозинство, въпреки фрагментирания характер на асамблеята. Анализаторите посочват, че оставката не само засилва политическата нестабилност, но и оставя нерешени спешни икономически въпроси, включително одобрението на бюджета и управлението на държавния дълг.
Кризата поражда нови въпроси относно способността на Макрон да управлява ефективно сред разделен законодателен орган, оставяйки наблюдателите да спекулират за времето и ефекта от потенциални извънредни избори върху вътрешната политика и финансовите пазари.
