Десетилетия наред Антарктида изглеждаше като последната непоклатима крепост срещу климатичните промени. Смразяващите ѝ ветрове и километри дебел лед караха учените да вярват, че вътрешността на континента е „имунизирана“ срещу глобалното затопляне.
Но нови данни разбиват тази илюзия. Автоматични станции, поставени още през 90-те години в източната част на континента, разкриват шокираща истина: най-студените региони на планетата се затоплят по-бързо от прогнозираното – между 0,45 и 0,72°C на десетилетие. Това е почти двойно над световното средно.
И ако някой още си мисли, че Южният полюс е далеч и безопасен, нека запомни: това, което се случва в Антарктида, няма да си остане там.
Океаните дърпат конците
Причината за ускореното затопляне не е само в атмосферата. Южният Индийски океан се нагрява с плашещи темпове. Там, където топли и студени води се срещат, фронтовете стават все по-силни. Тази промяна пренарежда вятърните системи, изтласквайки топъл въздух право към „сърцето“ на Антарктида.
Резултатът? Въздухът, който би трябвало да остане в субтропиците, прониква дълбоко в ледената пустош и се задържа там. Зимата вече не е така дълга и непробиваема – топлината се „впива“ в леда, разклащайки устоите на един от най-големите сладководни резервоари на планетата.
Маскаренският възел: човешкият отпечатък
Една от най-интересните следи е свързана с т.нар. Маскаренско възвишение – зона на високо налягане в Индийския океан. Последните десетилетия то се е преместило на изток. Учените подозират, че това не е естествено колебание, а резултат от парниковите газове, изпуснати от човечеството.
С други думи – не просто климатът „се променя“. Ние буквално сме разместили атмосферните механизми, които милиони години са поддържали Антарктида ледена.
Крайбрежието още държи – но колко дълго?
Засега някои части на крайбрежието остават относително защитени благодарение на морския лед, който действа като щит. Но и тази бариера вече се пропуква. От 2016 г. насам площта на антарктическия морски лед е в свободно падане, стигайки рекордно ниски нива през 2023 г.
Ако тази тенденция продължи, крайбрежието ще започне да поема ударите на затоплянето. Това ще е последната спирачка пред истинска ледена катастрофа.
Опасната връзка с нашето бъдеще
Източноантарктическият леден щит съдържа по-голямата част от сладката вода на Земята. Дори минимално затопляне може да отключи топене, което ще повиши морското равнище с метри.
За Европа това означава риск от наводнения по Атлантическото крайбрежие, в Средиземноморието и дори в Черно море. България също няма да е пощадена – ниските черноморски брегове около Бургас и Варна ще се окажат под заплаха от солени наводнения.
Антарктида вече не е „там долу“
Това, което се случва на Южния полюс, е предупреждение за целия свят. Няма безопасни зони. Няма недосегаеми региони. Вътрешността на Антарктида, някога смятана за вечна ледена пустиня, вече се пука под натиска на глобалното затопляне.
И докато ледът се топи, нивото на моретата ще продължи да се покачва, принуждавайки цели държави да търсят нов дом. От тихоокеанските острови, които вече изчезват, до мегаполиси като Ню Йорк, Шанхай и дори европейски столици – Антарктида ще диктува бъдещето на човечеството.
Ледът не лъже
Изследването, публикувано в Nature Communications, е категорично: вътрешността на Антарктида вече не е „недосегаема“. Тя се затопля по-бързо от очакваното, и този процес е свързан директно с човешката дейност.
Антарктида вече не е просто бял континент на картата. Тя е бомба със закъснител.
Източник: Meteo Balkans
