Федералният бюджет на Русия е под нарастващ натиск, след като приходите от данъци върху петрола и газа отчетоха рязък спад през септември – с 25% на годишна база, съобщи Министерството на финансите на 3 октомври. Държавата е събрала 582,5 милиарда рубли от енергийния сектор за месеца – значително по-малко спрямо септември 2024 г., като санкциите, по-ниските енергийни цени и по-силната рубла са намалили приходите от износ.
Недостигът идва в момент, в който Москва вече се сблъсква с нарастващ бюджетен дефицит. До края на август той е достигнал 4,19 трилиона рубли, надхвърляйки годишната цел на правителството. Финансовата дупка принуди Кремъл да ореже бъдещи военни разходи – планираните за 2026 г. средства за отбрана ще бъдат намалени с 0,6 трилиона рубли, или с около 4,4% по-малко от първоначалните прогнози.
От началото на 2025 г. общите приходи на Русия от петрол и газ са се свили с 1,7 трилиона рубли, оставяйки бюджета с едва 6,6 трилиона рубли от най-важния ѝ износен сектор. Спадът се ускорява – за първите девет месеца на годината приходите са намалели с 21%. Само през септември постъпленията от данъка върху добива на петрол са се сринали с 32% спрямо миналата година, а тези от газови налози – с 52%. Приходите от експортни мита върху въглеводороди също са намалели с 27%.
Фискалният натиск доведе до обсъждания за повишаване на данъците, за да се компенсират загубите. На 24 септември Министерството на финансите внесе проектобюджет, предвиждащ увеличение на ДДС от 20% на 22%. Мярката цели да покрие нарастващите разходи за войната в Украйна, която продължава да изтощава ресурсите на държавата с бързи темпове.
Военните разходи остават едно от най-големите бремена за бюджета. През 2025 г. Русия се очаква да отдели 13,5 трилиона рубли за отбрана – около 32% от всички държавни разходи. Но задълбочаващият се финансов натиск вече принуждава правителството да преразглежда бъдещите си планове.
Междувременно по-широката руска икономика показва признаци на застой. Герман Греф, главен изпълнителен директор на „Сбербанк“, най-големия кредитор в страната, предупреди на 5 септември, че растежът на БВП през юли и август е почти нулев, след отчетлив спад през второто тримесечие. „Второто тримесечие може практически да се счита за технически застой,“ каза той.
Икономисти предупреждават, че проблемите са по-дълбоки от краткосрочните колебания. Анализатори като Олег Пендзин смятат, че фокусът на Москва върху запълването на дефицита разкрива структурна слабост. „Всички тези дискусии за стагнация и инфлация всъщност са опит да се намерят начини за покриване на бюджетния дефицит,“ обясни Пендзин през септември, подчертавайки, че тъй като Русия е изолирана от глобалните финансови пазари, правителството няма друг избор освен да разчита изцяло на вътрешната икономика.
