Енергийната дипломация придобива все по-ключово значение, каза заместник-министърът на външните работи Николай Павлов на националната конференция "Компас 2025", посветена на големите проекти в българската енергетика и организирана от Института за стратегии и анализи, предава БТА.
Живеем във време, в което енергията не е просто въпрос на икономика, тя се превърна в решаващ фактор в международната политика, мярка за сигурност, двигател на просперитета, посочи Павлов.
Заобиколени сме от нарастващи регионални и глобални предизвикателства, които пряко засягат устойчивостта, независимостта и стратегическото развитие на българския енергиен сектор, отбеляза той. Същевременно обаче страната ни не е изолиран енергиен остров и има отговорности както към европейската, така и към регионалната енергийна сигурност, а това предполага ясни национални визии за енергийните процеси и непрекъснат стремеж към укрепването на енергийното сътрудничество и партньорството на всички нива, каза заместник-министърът. Той добави, че в тази връзка енергийната дипломация придобива все по-ключово значение.
Павлов посочи, че в миналото енергийната дипломация означаваше главно преговори по договори за петрол и газ, дискусии за цените, спорове относно транспортната инфраструктура, транзитните маршрути, таксите, а днес тя е това как отстояваме националните си интереси, като същевременно изграждаме регионални партньорства, как диверсифицираме енергийните си източници, как защитаваме икономиката от шоковете на кризи и конфликти, как ускоряваме зеления преход. Тези елементи предполагат постигането на сложен баланс между сигурност и устойчивост, сътрудничество и конкуренция, суверенитет и взаимосвързаност, посочи той. За България, чиято икономика традиционно знаем, е била зависима от внос на енергийни ресурси, енергийната дипломация се превърна във важен елемент от външната политика и националната сигурност, решаващ инструмент за диверсификация, интеграция в европейските енергийни политики, включително европейската зелена сделка, каза Павлов.
Днес енергията е фронтова линия на геополитическото противопоставяне. Пълномащабната незаконна военна агресия на Русия срещу Украйна подкопава фундаментално устоите на европейската архитектура за сигурност, изградена върху принципите на Устава на ООН и изправи Европа пред едно от най-големите предизвикателства след края на Студената война, посочи Павлов. Използването на енергийната зависимост като инструмент за натиск, за влияние изведе още по-високо в дневния ред на ЕС съпътстващите енергийната сигурност диверсификация на източниците и маршрутите, както и зеления преход, каза той. Павлов каза още, че затова енергийната ни дипломация се насочи към изграждане на устойчивост, активно отстояване на националния интерес в дискусиите в Брюксел за адекватни правила за защита на критичната инфраструктура, за създаване на гъвкави вериги за доставки и задълбочаване на партньорствата със съюзниците ни. Урокът от последните години е пределно ясен - зависимостта от един доставчик или от един маршрут е стратегическа уязвимост.
Диверсификацията на енергийния микс, на източниците и на маршрутите за доставки е лайтмотивът на дипломатическите усилия, посочи Николай Павлов.
