Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европа се намира в опасна позиция спрямо Русия, подчертавайки, че континентът „не е във война, но вече не е и в мир“. Изявлението му, направено на 29 септември в Дюселдорф, дойде след серия от ескалиращи инциденти, приписвани на Москва през последните седмици – от нарушения на въздушното пространство до намеса в избори в различни държави от региона.
Мерц предупреди, че Русия води „война срещу нашата демокрация и война срещу нашата свобода“, като целта на Кремъл е да отслаби Европейския съюз отвътре. Думите му последваха след като Германия съобщи за множество прониквания на дронове през нощта на 26 септември в Шлезвиг-Холщайн – част от по-широка вълна от подозрителни полети, регистрирани още в Дания, Финландия и Литва.
Провокациите обаче не се ограничават само до дронове. Естония съобщи, че руски изтребители МиГ-31 са нарушили въздушното ѝ пространство над Финския залив, което накара Талин да поиска консултации в НАТО по член 4. Междувременно, в един от най-преките сблъсъци между НАТО и Русия досега, Полша свали руски дронове по време на мащабна атака срещу Украйна на 10 септември. Три дни по-късно Румъния вдигна по тревога изтребители F-16, след като засече проникване на дрон на нейна територия.
Наред с тези предупреждения, Мерц отново призова ЕС да използва замразените руски активи за укрепване на отбраната на Украйна. Той предложи средствата да бъдат насочени към военна помощ, която може да поддържа Киев в продължение на три до пет години и потенциално да изчерпи възможностите на Русия да финансира пълномащабната война. Още на 25 септември канцлерът лансира идеята тези средства да се превърнат в безлихвен заем на стойност около 140 милиарда евро.
Тази позиция поставя Берлин в разрез с лидери като френския президент Еманюел Макрон, който изрази опасения относно законността на подобно решение според международното право. При началото на руската инвазия през 2022 г. Г-7 замрази активи на Руската централна банка за около 300 милиарда долара, две трети от които се съхраняват в клиринговата къща Euroclear в Белгия. Докато Брюксел се въздържа от директна конфискация, печалбите, генерирани от тези активи, вече се използват за финансиране на украинската отбрана и възстановяване – чрез заем от 50 милиарда долара по линия на Г-7 и отделни инициативи на ЕС.
Промяната в германската позиция отразява нарастващото безпокойство в Европа на фона на зачестилите дронови атаки, хибридни тактики и продължаващото вече трета година пълномащабно настъпление на Русия в Украйна.
На Общото събрание на ООН на 28 септември руският външен министър Сергей Лавров опита да омаловажи риска от директна конфронтация, като увери, че Москва „няма намерение“ да атакува европейски държави. В същото време обаче предупреди, че всяка агресия срещу Русия ще бъде посрещната с „решителен отговор“.
