Безпрецедентни въздушни инциденти, приписвани на Русия, поставят под напрежение източния фланг на НАТО, след като през септември са регистрирани многобройни случаи на нарушения на въздушното пространство в страни като Полша, Естония, Латвия и Румъния. Съюзът реагира с повишена тревога, а международни анализатори подозират, че действията на Москва може да целят отклоняване на вниманието от военните ѝ операции в Украйна.
На 10 септември около 20 руски дрона са навлезли дълбоко в територията на Полша. Някои от тях са били свалени от натовски изтребители, а други са се разбили самостоятелно. Това е първият регистриран военен сблъсък на НАТО с Русия от началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 година. Москва категорично отрече да е замесена в атаката, а съюзникът ѝ Беларус обвини Украйна, че е заглушила сигналите на дроновете, предизвиквайки тяхното отклонение.
Наред с инцидента в Полша, Естония съобщи, че руски военни самолети са навлезли в нейното въздушно пространство, като са останали там в продължение на 12 минути. Според естонския външен министър това е "безпрецедентно нагло поведение". Подобни сигнали идват и от Латвия и Румъния, където са засечени руски дронове.
Наблюдатели и анализатори тълкуват тези действия като част от по-широка тактика на Кремъл, целяща да тества реакциите на НАТО и да прецени готовността на Алианса да се намеси, ако бъдат атакувани негови членки. Теорията за т.нар. "принудителна сигнализация" предполага, че Москва изпраща послание: „Ние сме готови да поемем рискове, дори на ръба на директна конфронтация.“
Естонският министър на отбраната Хано Певкур заяви, че Русия се опитва да отклони вниманието на Запада от Украйна и да насочи ресурсите на НАТО към собствената му защита: „Може би тяхното изчисление е било, че сега европейските страни трябва да изпратят нещо допълнително на Естония по отношение на средствата за противовъздушна отбрана, а това означава, че не могат да го изпратят на Украйна“, заяви той.
Междувременно НАТО активира механизъм за консултации по сигурността след атаката в Полша и започна засилване на въздушната отбрана по границите си с Русия. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че всяка реакция ще се базира на конкретни разузнавателни данни и степента на заплаха, която представлява съответният обект.
Полският премиер Доналд Туск обяви, че страната му ще сваля всеки обект, който наруши въздушното ѝ пространство: „Без обсъждане, Полша ще реагира на всяка заплаха по възможно най-твърд начин“, заяви той.
САЩ, водени от президента Доналд Тръмп, показаха колеблива реакция. Първоначално Тръмп омаловажи инцидента в Полша като "възможна грешка", но по-късно заяви, че подкрепя свалянето на руски самолети, които нарушават въздушното пространство на държави от НАТО. Въпреки това, той отказа да отговори конкретно дали Америка би се намесила с военна сила при подобни бъдещи инциденти.
Нарастващото напрежение между Русия и НАТО поставя на изпитание доверието между страните-членки и стратегическата стабилност в Европа. Анализатори като Марк Галеоти и Едуард Лукас предупреждават, че Москва цели не толкова да спечели война, колкото да подкопае доверието в Алианса: „Русия не е нужно да побеждава НАТО военно, ако може да го победи политически“, пише Лукас.
